Датата е 13 февруари 1945 година. Войната отива към своя край, победителите и победените са ясни за всички. В Дрезден се стичат бежанци от цяла Германия – градът не е пострадал и е все още цял. Въпреки това къщите не стигат да съберат всички и по улиците е пълно с хора. По някои изчисления към онзи момент в Дрезден има около един милион души. Бивша столица на Саксония (днес административен център на провинцията), Дрезден е един от най-красивите градове в Европа, с прочут дворцов комплекс и легендарни съкровища.
Всичко това изчезва за една нощ. Съюзническите сили бомбардират града на три рейда – първия път го запалват, втория се концентрират в центъра му, където се стичат оцелелите, при третото си връщане на зазоряване самолетите летят съвсем ниско и стрелят по всичко, което се движи. Загиват 135 хиляди души – това е два пъти повече от жертвите на американската атомна бомба в Хирошима.
В Историческия музей на Германия в Берлин има останки от Дрезден след бомбардировките – дори камъните са разтопени от огъня, 35 000 здания в града са изпепелени. Изчезва завинаги един град, за който векове наред пишат поети и писатели. Десетилетия след войната в центъра му има разрушени сгради, обрасли с бурени, които напомнят за тази кошмарна нощ.[[more]]Едва след обединението на Германия Дрезден започва постепенно да възвръща своята минала слава и красота, като в момента са изцяло възстановени дворцовият комплекс Цвингер, съкровищницата „Зелените сводове“ и турската колекция, Старият пазар, където се провежда ежегодният Коледен базар – най-старият в Европа, както и катедралата на града. Част от историческия център е в реконструкция, но има достатъчно възстановени здания, за да се види и усети приказната красота на този град, управляван от династия с несравним вкус и усет към изкуствата.
Дрезден е само на два часа път с влак от Берлин и ако имате ден повече в немската столица, обезателно посетете този възкръснал град. Впечатлението от него е много по-силно от осъзнаването, че всяко нещо е изградено буквално от нищото, реставрирано дълго и търпеливо по стари снимки и картини, с традиционните технологии от стари времена.
Дрезденската галерия на старите майстори може да се сравни само с Лувъра и Ермитажа – навремето и като брой картини, повечето изнесени в бившия СССР. Днес експозицията е само частична, защото почти половината комплекс е още в реставрация. Това обаче е без значение – във всяка зала има картини, които са световноизвестни шедьоври, пред повечето може да се стои наистина с часове. В лекия сумрак на залите имах чувството, че изображенията на някои от картините са релефни и са живи.
Съкровищата, изложени в „Зелените сводове“, са събирани в продължение на повече от три века и представляват най-голямата кралска съкровищница от този вид в света. Помещенията са реставрирани изцяло в първоначалния си вид, така че комбинацията на обстановката и експонатите направо спира дъха. Дори колекциите от порцелан и залите, посветени на физиката и математиката, са съвършени по своему.
Не е за изпускане и военният музей – вторият най-голям в Германия и признат за един от най-красивите в света.
За всичко това един ден изобщо не е достатъчен, но дори и той ще е малък празник за сетивата и поклон към строителите на този град, създаван и пресъздаван през вековете.
