Начин на живот

Духът на Истанбул в Берлин

Има ли такова място, където да е събрано само най-хубавото от България? Където еднозначно да има само положителни емоции и всеки, който попадне да се чувства добре и да иска да отиде, да види и да опита всичко? Или сме вече толкова разочаровани, че не можем да го направим…

Духът на Истанбул в Берлин

Има ли такова място, където да е събрано само най-хубавото от България? Където еднозначно да има само положителни емоции и всеки, който попадне да се чувства добре и да иска да отиде, да види и да опита всичко? Или сме вече толкова разочаровани, че не можем да го направим…

Турците в Берлин могат и го правят! Всеки, който е ходил в Истанбул знае, че той не е само град на красиви хора и подредени магазини, че храната е всякаква и кичът често прелива от сергии и дюкяни, но това го няма тук. Снощи бяхме в идеалния Истанбул и съм сигурна, че за всеки това място стана близко и симпатично.

Фестивалът „Духът на Истанбул в Берлин“ се провежда в една стара фабрика, по немски спретната и чиста, в която на доста голяма площ са разположени малки павилиони с традиционни стоки и занаяти, няколко бара, места за хапване и голяма сцена. Още на входа всеки посетител получава карта на събитието с програмата по часове (и минути – в Берлин сме все пак) и талон, с който има право на две безплатни питиета и две безплатни порции храна.[[more]]Всичко, с което свързвам Истанбул, беше тук – сергии с шалове и шарени портмонета, бродирани с метални нишки, дрехи за ориенталски танци – и уроци на един голям екран – учителят, впрочем, беше мъж! Турска мода – дизайнерски плетени дрехи и блузи от истинска коприна, в черно или пастелни цветове, явно подбрани да се харесат на немските купувачи. Всякакви вълшебни мазила и къна. Ядки и баклавички, шиш-кебап и кюфтета – до края на вечерта всички германци можеха да казват „кьофте“. Турски фризьорски салон – наконтени дамски фризьори, които позират и работят с размах, със специални колани с инструменти, които рядко влизат в употреба, но пък са толкова ефектни. Бръснарница – определено едно от най-интересните места – с всички старовремски табиети – пяната се прави с четка в легенче, бръсне се с истински бръснач и накрая малките косъмчета по ушите се изгарят с огън. Публиката беше многобройна като в театър.

През това време на сцената имаше представления, ориенталски танци – красиви и кратки и любимите ми „Баба Зула“…

Духът на Истанбул беше в Берлин. Иска ми се и София да дойде такава – красива и необикновена.