ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Един ден в Лондон: „Мастаба“, мода, изложби и много чай

Един ден в Лондон: „Мастаба“, мода, изложби и много чай

Снимки: Авторът

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Еднодневните пътувания до Лондон са нещо като моя лична традиция. Всеки път когато видя нещо интересно за разглеждане, отварям сайта на Wizz Air и си избирам най-евтините билети отиване и връщане за произволен ден в близкото бъдеще. С ранния сутрешен и късния вечерен полет се събират 8-9 часа престой в Лондон, което е предостатъчно за разходка, малко шопинг, хапване и някоя и друга изложба.

Разходките из града се подразбират, още повече че климатът в Лондон е мек, през зимата е по-топло от тук, а през лятото – по-хладно. Прословутият дъжд не е кой знае какъв проблем с подходящ дъждобран или яке. Ето какво успяхме да видим тази седмица при едно такова импровизирано еднодневно пътуване.

„Мастаба“ на Кристо

Рейсът от летището спира на ъгъла на парка, в който е „Мастаба“ на Кристо, така че това е първата точка от програмата. Независимо от внушителния размер на съоръжението, то не се вижда отдалече, както си мислех. Освен това в парка има някакъв ремонт, така че след като се заобиколят оградите и дърветата, изведнъж се появява езерото и „Мастаба“ в него. Преди това, естествено, се виждат тълпи азиатски туристи, които снимат нещо в далечината, и това е първият знак.

„Мастаба“ е по цвят и текстура нещо различно от всичко наоколо. Освен че се извисява над растителността на парка, отражението във водата я прави още по-голяма, а повърхността й отразява светлината. Ъгълът е такъв, че най-напред видяхме само едната, цветната страна, а след известно време стигнахме и до бяло-червената страна. На брега има масички и столове и си заслужава да се поседи там, защото това място със сигурност никога повече няма да бъде такова. Целият ефект е от взаимоотношението на „Мастаба“ със света наоколо, точно както казва и самият Кристо – птиците във водата, променливата светлина, сенките и листата, през които се виждат варелите и цветовете им, ярки и красиви.

След това се поразходихме по улиците към реката и хапнахме в една типично британска кръчма с дървен бар, витражи на прозорците, много саксии, чудна музика, превъзходен чай и ужасно мазна храна. Няма смисъл да обяснявам къде е, почти навсякъде в тези заведения ще получите точно това.

Изложба портрети в „Тейт Бритън“

Следващото място, до което стигнахме, беше „Тейт Бритън“. В момента там има изложба с портрети, нарисувани от най-големите

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...