Начин на живот

Един ден в Лондон: „Мастаба“, мода, изложби и много чай

Еднодневните пътувания до Лондон са нещо като моя лична традиция.

Един ден в Лондон: „Мастаба“, мода, изложби и много чай

Снимки: Авторът

Еднодневните пътувания до Лондон са нещо като моя лична традиция. Всеки път когато видя нещо интересно за разглеждане, отварям сайта на Wizz Air и си избирам най-евтините билети отиване и връщане за произволен ден в близкото бъдеще. С ранния сутрешен и късния вечерен полет се събират 8-9 часа престой в Лондон, което е предостатъчно за разходка, малко шопинг, хапване и някоя и друга изложба.

Разходките из града се подразбират, още повече че климатът в Лондон е мек, през зимата е по-топло от тук, а през лятото – по-хладно. Прословутият дъжд не е кой знае какъв проблем с подходящ дъждобран или яке. Ето какво успяхме да видим тази седмица при едно такова импровизирано еднодневно пътуване.

„Мастаба“ на Кристо

Рейсът от летището спира на ъгъла на парка, в който е „Мастаба“ на Кристо, така че това е първата точка от програмата. Независимо от внушителния размер на съоръжението, то не се вижда отдалече, както си мислех. Освен това в парка има някакъв ремонт, така че след като се заобиколят оградите и дърветата, изведнъж се появява езерото и „Мастаба“ в него. Преди това, естествено, се виждат тълпи азиатски туристи, които снимат нещо в далечината, и това е първият знак.

„Мастаба“ е по цвят и текстура нещо различно от всичко наоколо. Освен че се извисява над растителността на парка, отражението във водата я прави още по-голяма, а повърхността й отразява светлината. Ъгълът е такъв, че най-напред видяхме само едната, цветната страна, а след известно време стигнахме и до бяло-червената страна. На брега има масички и столове и си заслужава да се поседи там, защото това място със сигурност никога повече няма да бъде такова. Целият ефект е от взаимоотношението на „Мастаба“ със света наоколо, точно както казва и самият Кристо – птиците във водата, променливата светлина, сенките и листата, през които се виждат варелите и цветовете им, ярки и красиви.

След това се поразходихме по улиците към реката и хапнахме в една типично британска кръчма с дървен бар, витражи на прозорците, много саксии, чудна музика, превъзходен чай и ужасно мазна храна. Няма смисъл да обяснявам къде е, почти навсякъде в тези заведения ще получите точно това.

Изложба портрети в „Тейт Бритън“

Следващото място, до което стигнахме, беше „Тейт Бритън“. В момента там има изложба с портрети, нарисувани от най-големите


британски художници на XX век – Лушън Фройд, Франсис Бейкън, Франц Ауербах и няколко други, чиито имена не знаех, но които са не по-малко впечатляващи. Експозицията се казва „Твърде човешко“ и преживяванията са толкова интензивни, колкото различни са и представените портрети – погледнати с очите на художниците, хората имат прекалено много лица. И някои от тях изобщо не са за рисуване и показване – може би точно по това си личи великият художник.

Протест напът към „Трафалгар скуеър“

По пътя към „Трафалгар скуеър“ успяхме да се включим в протеста за оставане в ЕС и против Брекзит, който стои под прозорците на правителството ежедневно, както и да напишем послание на български върху големия транспарант в подкрепа на бежанците. Изобщо като се замисля, май не се е случвало да минавам покрай Уестминстър и там да няма някаква демонстрация или събитие. Същото е и на „Трафалгар скуеър“, където гарантирано има музика на живо, художниците рисуват с тебешири по земята, а на свободния четвърти постамент всеки път има нещо различно и екстравагантно – скелет на дракон, голям петел или (както е в момента) копие на сфинкс, разрушен от ИДИЛ.

Моне в Националната галерия

Националната галерия и портретната галерия нямат нужда от реклама за хората, които обичат класическата живопис, а аз съм от тях. Този път в галерията имаше изложба „Моне и архитектурата“. Картините на Клод Моне със сгради, било то в Прованс, Лондон, Венеция или Живерни, са прекрасни и излъчват светлина, така че просто магически привличат погледа и много трудно се преминава от зала в зала.

Фрида Кало във „Виктория и Албърт“

Обратният път към летището е от гара „Виктория“ и аз винаги си оставям поне един час преди това за близкия музей „Виктория и Албърт“ – любимият ми музей в Лондон, а може би и в целия свят. Никога няма да ми омръзне да ходя там, а и всеки път има невероятни изложби. Те са по правило разпродадени за месеци напред, така че купуването на билети предварително е задължително. В момента има изложба, посветена на Фрида Кало – представя нейните дрехи и лични вещи, които за първи път след смъртта й напускат Мексико. В секцията за мода има изложба за природата и модата.

Малко шопинг и още нещо

Имам и алтернативни варианти с шопинг в няколко любими магазина, които не са представени в България, като Uniqlo, COS и Arket; с голяма обиколка из двете сгради на „Тейт Модърн“, включително на последния етаж на „Tate Tanks“ с панорамната тераса над града; с возене с корабче по реката и още, и още, има наистина безброй възможности.

Не е зле като за един ден, нали? Просто опитайте.