ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Летни маршрути: Един ден във Венеция

Летни маршрути: Един ден във Венеция
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Моята история с Венеция започва много преди да се родя, в дома ни в София, където прадядо ми (вероятно венецианец в предишен живот) е бил обсебен от града и историята му и е познавал всяка педя от него, но никога не могъл да изпълни мечтата си да го види. В библиотечката му обаче имаше останали ценни сувенири, привличащи детското любопитство – разкошна гондола, мъничка венецианска маска и няколко картички с изглед към Сан Марко и двореца на Дожите. Първа обаче баба ми стъпила във Венеция през 50-те още помня живия разказ за прелестен ден, в който (разбира се) имала очарователен флирт с гондолиер, направила най-хубавата разходка в живота си, купила си истински италиански плат за рокля и едно прелестно детско одеалце, в което завивали всички новородени от фамилията, включително и мен, чак до 21 век.

И аз, в моето време, съм влюбена във Венеция. Обичам много и Флоренция на Данте, Джото, Дуомо, понте Векио, Уфици и дворецът Пити. Но тая нещо специално към Венеция на Тициан, Веронезе, Тинторето, Сан Марко, мозайките, Морите, Дворецът на дожите, мостът Риалто, галериите, Карнавалът, Биеналето, каналите и островите, които правят Венеция наистина едно от най-специалните места на този свят. Въпреки чувството, че градът ще потъне под тежестта на Туриста, въпреки сергиите с кичозни сувенири, въпреки това, че все още е възможно да видиш круизен кораб близо до площада или изобщо да не стигнеш до Моста на въздишките от хора, или пък това, че могат буквално да затворят портите на базиликата Сан Марко под носа ти, защото в празнични дни и неделя тя работи само от 14 до 16 часа.

Подарете си ден във Венеция. Първият, но не последният. Прочетете всичко предварително (гидът на Lonely Planet Venice&Veneto например e чудесено написан и организиран). Направете си кино вечер и гледайте Ал Пачино и Джеръми Айрънс във „Венецианският търговец“ и отбележете на картата еврейското Гето, за да не го пропуснете.

Подарете си ден във Венеция. Първият, но не последният.
Изберете делничен ден и започнете от пиацале Рома в самото начало на Канале Гранде. Резервирайте онлайн всичко, което можете, предварително – от паркинга до билетите за галерии. Направете не много амбициозен, но много точен план какво искате и най-вече какво е възможно да видите за един ден. И се загубете. Само на метри от малките, основни улици, водещи към Сан Марко и Риалто, ви очаква пуста атмосфера, в която можете да усетите магията на това място и да поемете глътка истински венециански въздух. Очакват ви  фасади, носещи следите от „acqua alta” ( високата, придошлата вода) с надвиснали, понякога  страховите орнаменти, носещи спомена от Чумата и тежки времена, мънички мостчета, пресичащи тесни канали, проправящи път през лагуната, под някои от които лежерно преминават великолепни гондоли. Очакват ви малки кафенета и ресторанти, в които можете да решите дори да спрете времето. Разгледайте очарователните книжарници и ателиета за истински венециански маски и карнавални костюми и разбира се пастичериите, в които продават типични венециански dolci (сладкиши), на които не може да се устои и където усмихнато ще ви напомнят, че не се пълнее от тестените неща, а само от количествата им.

Очаква ви и много светлина в края на тесните улички, от които се излиза на Канале Гранде, и откъдето можете да се насладите на гледка към Ка Д'Оро и другите  впечатляващи палати на богатите венециански фамилии, да направите безчет снимки на моторни лодки, гондоли и вапорети или просто да поседнете, преди да поемете към моста Риалто през Рибния пазар до площад Сан Марко и дворецът на Дожите.

Само на метри от малките, основни улици, можете да поемете глътка истински венециански въздух.
След като оцелеете сред множеството там, погледнете колко е часът на часовниковата кула и Морите на Венеция! Старият отмерва точно две минути от миналото на всеки час, а младият две минути от бъдещето. От там до Галериите на Академията ви делят няколко минути през малки площадчета с техните  павилиончета за сувенири, картините на художниците на улицата и един специален мост, водещ към Галериите, където ви очакват Тициан, Тинторетто, Веронезе, Карпачо, Каналето – артисти с огромно значение, повлияли историята на изобразителното изкуство в Европа. Седнете на стълбите пред църквата Санта Мария делла Салуте, от която има вълшебна гледка, насладете се на един истински сладолед, поемете дъх и се наредете на опашката за  колекциите от модерно изкуство на Пеги Гугенхайм. Богатата американка, живяла в Palazzo Venier dei Leoni на Канале Гранде, е посветила живота си на изуството на 20 век и в дома й музей всичко е интересно – от двора и терсата до магазинчето за сувенири. А в колекцията й могат да се видят картини на Пикасо, Брак, Миро, Джакомети, Кандински, Полок...

Когато денят е към края си и сте отново по пътя към пиацале Рома, подарете си едно пътуване с вапорето, основният вид градски транспорт във Венеция. Номер 1 минава по Канале гранде и е прекрасен завършек на един такъв ден. Разбира се, за един ден е абсолютно невъзможно да се види всичко, а и не е необходимо, защото най-хубавото на местата, които оставят следа в душите ни, е обещанието да се върнем пак...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.