Денят не започна добре. Натъпкахме се в тясното влакче с дървена ламперия и седалки и веднага ми стана ясно, че това не е моето място. Бях дошла в Норвегия, за да се „върна“ към себе си, да измина своя Камино или за каквото и друго известно поклонническо приключение се сещате.
Това соло пътуване до Норвегия бе моят начин да потърся покой, за да опозная себе си и да се вслушам във вътрешния си глас, толкова успешно заглушаван от урбанизираната среда на големия град, както и от вечно недоволното и мрънкащо българско общество.
И така, след вече седмица, в която съм се скитала сама из Норвегия, видяла съм няколко града по южното крайбрежие, изкачила съм доста популярния Прейкестолен и съм изминала стотици километри с влак, от който се откриват гледки като от пощенски картички, се качих на влакчето за Флам. Бях виждала снимки и чела доста за това „най-красиво пътешествие с влак“ в Норвегия, нямаше начин да го пропусна!
Боже, каква глупост, помислих си, след като влакът започна да лъкатуши по кривите линии на хребетите над реките и покрай водопадите. Как можах да се подведа по такъв изтъркан маркетингов трик! Гледките, на които се наслаждавах във влака от Осло до Берген два дни преди това, бяха къде-къде по-спиращи дъха.
С мрачното предчувствие, че ще изкарам деня с горчивия вкус на разочарованието под езика, слизам на малката гара във Флам. Масата народ, изтекъл като платно коприна от влакчето, се разпръсва неусетно. Особено се радвам, че групата китайци с досадните и безкрайни фотографски опити се отдалечава в противоположна на моята посока.
Оглеждам се. Да видя как да си прекарам времето следващите три часа, преди да се кача на ферибота обратно за Берген.
Гледам – нищо особено. Селце, забодено сякаш с карфичка в една от сгъвките на фиорда. Планинският хребет високо над него прави такава сянка, че на човек му се струва, че тук лято няма. Обаче лято има. И аз съм тук точно в разгара му. Розите цъфтят по брега, лодките сноват насам-натам из водите на фиорда, хората са по къси панталони и карат колела по пътя, който ти се струва, че не свършва, а продължава безкрайно, криволичещ и следващ зигзаговите извивки на фиорда.
И тогава чуваш тишината – такава, каквато рядко ти се случва да чуеш. Не онази тишина в далечината, на която чуваш приглушените звуци от реч, смях или работещ мотор, сирени, а онази всеобхватна тишина... като вакуума, създаван от черните дупки. Ако не бяха красивите дървени къщички с разноцветни градинки и хората наоколо, щеше да е плашещо. Но не беше. Беше това, за което бях дошла в Норвегия – да чуя мислите си, незамърсявани и неманипулирани от чужда намеса.
След трите часа, прекарани в разходка и обяд с жадно вперен във фиорда поглед, усещах лекота и празнота в душата, която можеше да бъде запълнена само с едно – спокойствие и доверие в хубавото на утрешния ден, позитивизъм и бодро очакване. Презареждане на батериите. Това, за което бях дошла.
Обаче още нищо не бях видяла. Качих се на ферибота и останах втрещена от луксозния му комфорт. Това ли е „експресният кораб“?! В салон с удобни седалки и огромни прозорци пътникът може да си седи през всичките пет часа пътуване и да гледа или по-скоро да се опитва да „погълне с очи“ невероятните, удивителни, неповторими гледки навън. Като му омръзне, да стане и да отиде в предната част на кораба, където обаче веднага започва да се чувства като главен герой от „Титаник“. Само че не било лесно да си Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. Не можеш да изкараш много време на носа на палубата, въпреки че много ти се иска. А ти се иска, защото само там и така можеш буквално да усетиш с тялото си, с цялото си същество грандиозността на Согнефьорд – най-големият фиорд в Норвегия.
Така разбрах, че тези, които твърдят, че влаковата теснолинейка до Флам предлага най-красивото изживяване, са в грешка. Истинската красота на пътуването до Флам е времето, прекарано в селцето, и най-вече възможността, която ти дава пътуването с кораб по фиорда между Флам и Берген. Разликата е в часовете. Пътуването с влакчето е по-кратко – 3 часа, докато корабът следва водите на фиорда в продължение на 5 часа. Но само какви пет часа! Незабравими, спиращи времето и пренасящи те в една друга реалност – реалността на недокосната от човешката безотговорност природа, на време, течащо като шоколад във фонтан, и въздух, колкото хапещ, толкова и отрезвяващ и опияняващ с чистотата си.
Поне аз така го усетих това пътуване и това място. Не е задължително всички да го „видим“ по същия начин. Може би ще се съгласите с мен, може би няма. Но в едно съм сигурна – Флам и Норвегия не могат да ви разочароват. Могат само да ви докажат, че на земята има места, които са точно толкова красиви, колкото и на пощенските картички. Да се чуди човек защо им плащат на фотографите, като няма нужда да използват филтри и Фотошоп. :)
Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
