Начин на живот

Екопътека „Бяла река“ край Калофер

Тя е една от най-дългите екопътеки у нас и несъмнено е едно от многобройните български кътчета, които си заслужава да бъдат посетени.

Екопътека „Бяла река“ край Калофер

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Екопътеката „Бяла река“ е изградена в ждрелото на едноименната река в калоферския участък на Национален парк „Централен Балкан“. Тя е една от най-дългите екопътеки у нас – почти 2 километра (1830 м), и несъмнено е едно от многобройните български кътчета, които си заслужава да бъдат посетени.

Екопътеката минава по 8 моста с обща дължина около 80 м, по близо 400 м вградени в земята стълбища и по над 85 м дървени стълби и платформи. Опасана е с 460 м парапети, 3 площадки с място за отдих и 8 къта за представяне на биоразнообразието в района.

Маршрутът представлява истински образователен тур из една от най-живописните части на планинския парк. Реката лъкатуши в тясното гърло на ждрелото сред стръмни, обрасли с растителност брегове, населени от най-разнообразна фауна. Тук се срещат над половината от растителните видове в България, близо 2/3 от лековитите ѝ билки и 11 вида уникални само за това място растения.

Паркът е едно от последните убежища на вълка, мечката, дивата коза, благородния елен, царския орел, както и на 120 вида птици.

Екопътеката се намира на 570 м надморска височина, а най-високата ѝ точка е на 630 м. По данни на екосдружението в Калофер всяка година по пътеката минават над 10 000 души.

Трасето проследява ждрелото на Бяла река, пресича разпенените ѝ бързеи и оформя своеобразна осмица с денивелация в най-високата си точка около 97 м. Екопътеката има по-дълъг и по-къс маршрут. Малкият кръг на „осмицата“ стига до Манастирския бент и е достъпен дори за трудноподвижни туристи. Вторият кръг е по-дълъг и изисква повече усилия. По време на пешеходната екскурзия в този участък ще минете покрай страховити отвесни скали и скатове, ще ви съпровожда  гърмящата „бяла“ вода в дълбокото ждрело.

Екопътеката „Бялата река“ се намира на точно 8 км от Калофер. До нея се стига по черен планински път, който тръгва от северозападния край на Калофер и води към Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“. Зад обителта, на разстояние от около 200 м, е входът на Националния парк и на комплекс „Бяла река“, който включва т.нар. Бивак „Бяла река“ и Детски център за оцеляване сред природата „Джендема“. Съоръжението е изградено и се подържа от дирекцията на парка, за да популяризира природното богатство на тази защитена територия. 7 модула по екопътеката разказват за дивия свят в парка, а разработените по маршрута две интерпретативни теми – „Ждрелото на Бяла река“ и „Дендрология“, запознават по атрактивен начин с уникалното природно богатство на Централния Балкан: гори, води, животни и растения.

На указателни табели на входа на съоръжението са написани основните правила за поведение и безопасност на туристите сред дивата природа, които ги подготвят за предстоящото приключение.

Екопътеката започва от Бивака „Бяла река“, до който може да се стигне и с кола – по пътя отдясно на близкия Калоферски манастир. От Бивака тръгва пътечка, която излиза на поляната под Параджика и води до хижа „Рай“ и популярния водопад Райското пръскало. Преходът дотам е от средна трудност, обозначен е с маркировка.[[more]]Дългият маршрут на екопътеката „Бяла река“ се изминава за около 1 час, но може да отнеме и двойно повече – всичко зависи от темпото, с което се движите. Буйната река се пресича на няколко места по общо 8-те дървени мостчета, които превеждат туриста през най-красивите и диви отсечки в местността. Навсякъде са поставени табла с информация за растителните и животинските видове, срещащи се в Джендема, построени са и беседки, подходящи за отдих или пикник. Една от беседките е в края на пътеката и обозначава края на маршрута. След нея продължава тясна пътечка, която води до поток, спускащ се отвисоко и образуващ малък водопад. Стигайки до края на екопътеката, туристът може да избира дали да се върне по обратния по-обиколен път, или да поеме по пътечката вдясно, за да се върне на стартовата точка, при Бивака, за около двайсетина минути.

В Бивак „Бяла река“ може да се наеме всичко необходимо за лагеруване на открито, и то на добра цена: палатка в комплект с необходимото оборудване, скара, дървени въглища и т.н. Монтирани са пейки, оформено е и голямо огнище. От вас се иска само да носите продуктите за барбекюто и да почистите след себе си. Ако решите да направите разходка по едно от стръмните била на планината, само за час ще достигнете до сгушен на върха малък манастир, откъдето се открива величествена гледка към връх Ботев и цялата околност.

Посетителите на екопътеката имат възможност да отседнат както в Бивака „Бяла река“, така и в многобройните къщи за гости и семейни хотели в Калофер. Информация за туристическите услуги предлага Информационният център в града.


Калоферският мъжки манастир, който е отправна точка за екскурзията, е разрушаван на два пъти от турците. Основан е през 1640 г., опустошаван е от кърджалиите, но през 1819 г. е възобновен. Тогава е издигната и сегашната църква. През 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, манастирът, както и много други в района, е сринат за пореден път до основи. През 1881 г. обителта отново е възстановена от тревненския майстор Генчо Кънев и в този си вид остава до ден днешен. Наблизо се намира параклисът „Св. Пантелеймон“, построен през 1825 г. Тук е и аязмото, за чиято вода се вярва, че лекува.

Последната реставрация на Калоферския манастир е от 1981 г. като част от дейностите, свързани с честването на 1300 години от основаването на българската държава. Храмовият празник е на 8 септември. Манастирът предлага и килии, в които можете да отседнете за нощувка срещу скромно заплащане. 

Национален парк „Централен Балкан“ е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, както и местообитания на редки и застрашени видове. Общата площ на парка е 72 021,07 хектара. Най-високият връх е Ботев – 2376 м. Най-ниската точка е близо до Карлово, около 500 м надморска височина. Общата дължина на парка е 85 км, а средната ширина – 10 км.[[more]]Общата дължина на туристическите маршрути в Национален парк „Централен Балкан“ е 470 км. На територията на парка има 25 обекта за подслон – туристически хижи, заслони и почивни станции. Повечето посетители идват за пешеходен туризъм, но любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планинското колоездене могат да се порадват и на специализирани трасета за конен и велотуризъм, маршрути за наблюдение на бозайници, птици и растения, както и на фотолов. Екопътеките и класните стаи на открито помагат на децата да открият природата по естествен и вълнуващ начин.

Близките селища Калофер, Карлово и Сопот привличат със своето спокойствие и балканджийска атмосфера, с възрожденския си дух, съхранен във възстановките на автентични народни обичаи, както и с възможността за близък досег с природата.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.