Гледайте „Демоните на Да Винчи” и после ми кажете, че Флоренция не е диамант или че италианците не са най-велики на света! Медичите, начело с Лоренцо Великолепни, и мистичният образ на Леонардо те потапят в нова вселена, от която не искаш да си тръгваш.[[more]]Сега ще кажете: ами то... нали е сериал, нали е измишльотина, а те даже и актьорите не са италианци... Не са, не са, ама са чудесни, нали? И Том Райли сънувах, и Елиът Коуън сънувах. Една приятелка пък е почти влюбена в Блейк Ритсън (граф Риарио). Повече от тях обаче блести самата Флоренция. Тя ми стана мечта, която се сбъдна съвсем скоро.
Флоренция не е град, а преживяване. Просто се потапяш във времето и забравяш всичко от ежедневния свят. Флоренция е култура, изкуство, история, начало, възраждане, революция, тя е вечна, безкрайна. Флоренция е много неща, които едва ли някой би могъл да изброи. Затова ще ви разкажа какво не е Флоренция:
- Флоренция не е търговска улица. Да, има безброй магазинчета и сергийки. Често се случва неориентирани туристи, влизайки от магазин в магазин, да се заблудят, че с това се изчерпва градът. Миризмата на кожа те омайва и няма начин да не хвърлиш едно око на прекрасните чанти. Да не говорим за малките сувенирни книжарници, където продават милиони разнообразни тефтери, хартия за писма, картички и т.н. Но нека се държим сериозно и да продължим към истинската част от пътешествието.
- Флоренция не е място, към което би могъл да се отнесеш с пренебрежение. И как иначе? В разцвета на своето управление Медичите са държали в банката си 60% от парите на Европа. Нормално е да оставят културно и историческо наследство, към което не може да бъде равнодушен нито един човек, стъпил в този изумителен град.
- Флоренция не притежава символ. Поне не и един единствен. Самият град е символ на цяла епоха, на цял континент. Разбираемо, не може да се обходят всички забележителности за един ден, дори и за два не може. Започваме с катедралата “Санта Мария дел Фиоре” (или Дуомо – всички катедрали в Италия се наричат така) и прочутия ѝ купол на Брунелески; до нея е Баптистерият, наречен Порта към рая. Продължаваме с Палацо Векио – е, там са живели моите любими Медичи, после галерията Уфици, после Палацо Пити, покритият мост с бижутерските магазини. Да не забравяме и къщата-музей на Данте. И още, и още...
- Флоренция не е място за дребни хора, търсещи дребни удоволствия. Тя самата е гигантско парче от пъзела на световната култура и е добре да си подготвен психически за тази вдъхновяваща среща.
- Флоренция не е край. Тя не може да свърши, все ще намериш нещо ново, по- ново, най-ново. Ще намериш хиляди начала и нито един край.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
