ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Флоренция и демоните

Флоренция и демоните

Гледайте „Демоните на Да Винчи” и после ми кажете, че Флоренция не е диамант или че италианците не са най-велики на света! Медичите, начело с Лоренцо Великолепни, и мистичният образ на Леонардо те потапят в нова вселена, от която не искаш да си тръгваш.Сега ще кажете: ами то... нали е сериал, нали е измишльотина, а те даже и актьорите не са италианци... Не са, не са, ама са чудесни, нали? И Том Райли сънувах, и Елиът Коуън сънувах. Една приятелка пък е почти влюбена в Блейк Ритсън (граф Риарио). Повече от тях обаче блести самата Флоренция. Тя ми стана мечта, която се сбъдна съвсем скоро.

Флоренция не е град, а преживяване. Просто се потапяш във времето и забравяш всичко от ежедневния свят. Флоренция е култура, изкуство, история, начало, възраждане, революция, тя е вечна, безкрайна. Флоренция е много неща, които едва ли някой би могъл да изброи. Затова ще ви разкажа какво не е Флоренция:

  • Флоренция не е търговска улица. Да, има безброй магазинчета и сергийки. Често се случва неориентирани туристи, влизайки от магазин в магазин, да се заблудят, че с това се изчерпва градът. Миризмата на кожа те омайва и няма начин да не хвърлиш едно око на прекрасните чанти. Да не говорим за малките сувенирни книжарници, където продават милиони разнообразни тефтери, хартия за писма, картички и т.н. Но нека се държим сериозно и да продължим към истинската част от пътешествието.

  • Флоренция не е място, към което би могъл да се отнесеш с пренебрежение. И как иначе? В разцвета на своето управление Медичите са държали в банката си 60% от парите на Европа. Нормално е да оставят културно и историческо наследство, към което не може да бъде равнодушен нито един човек, стъпил в този изумителен град.

  • Флоренция не притежава символ. Поне не и един единствен. Самият град е символ на цяла епоха, на цял континент. Разбираемо, не може да се обходят всички забележителности за един ден, дори и за два не може. Започваме с катедралата “Санта Мария дел Фиоре” (или Дуомо – всички катедрали в Италия се наричат така) и прочутия ѝ купол на Брунелески; до нея е Баптистерият, наречен Порта към рая. Продължаваме с Палацо Векио – е, там са живели моите любими Медичи, после галерията Уфици, после Палацо Пити, покритият мост с бижутерските магазини. Да не забравяме и къщата-музей на Данте. И още, и още...

  • Флоренция не е място за дребни хора, търсещи дребни удоволствия. Тя самата е гигантско парче от пъзела на световната култура и е добре да си подготвен психически за тази вдъхновяваща среща.

  • Флоренция не е край. Тя не може да свърши, все ще намериш нещо ново, по- ново, най-ново. Ще намериш хиляди начала и нито един край.

Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.

Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.