ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Глазгоу, градът в Зеленото корито

Глазгоу, градът в Зеленото корито
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Глазгоу – най-големият град в Шотландия и трети във Великобритания – израства от малко селище на брега на река Клайд до едно от най-големите пристанища в централната част на Средношотландската низина. Името е келтско и вероятно произлиза от словосъчетанието “glas cau or” на мъртвия кумбрийски или на родствения му гаелски език и означава “зелено корито” или “зелена долина”. Появява се за първи път из хрониките през 1116 г. Съществуват обаче много по-стари летописи – още от 540 г., разказващи как крал Ридерх Щедри приветства почитания като покровител на Глазгоу св. Кентигърн, познат с народното прозвище св. Мънго (“мил”, “благ” на шотландски гаелски - бел. ред.), като епископ на създадената местна общност новопокръстени в християнската вяра. Именно св. Мънго се смята и за основател на Глазгоу.

Раннохристиянският мисионер през 453 г. основава манастир върху изгаснал вулкан – там, където днес се издига мистичната катедрала “Сейнт Мънго”. Това е място, което буди усещане за тайнственост и покой дори у откровена атеистка като мен. Съчетанието от усещане за непоколебима вечност и будещото асоциации за един стар летен хит име на светеца покровител ме провокираха да впиша името си в книгата за посетители и дарения.

Тук са живели хора още в праисторически времена. Селище е имало на най-плиткото място, което може да се преодолее, без да се строи изкуствено съоръжение. Римляните изграждат по крайбрежието на Шотландия защитна стена с ров, предназначена да спира набезите на бритите. Тя е известна като Антонинов вал и останки от нея може да се видят в Глазгоу. След разпадането на Римската империя, когато римляните се изнасят от Каледония, Глазгоу става част от обширно кралство със столица Дъмбъртън, което през ІХ век влиза в състава на Обединено кралство Шотландия.

Като втора по-големина метрополия в Шотландия, Глазгоу увеличава значението си, за което спомагат както усилията на епископите му, подкрепяни от едиктите на шотландските крале, така и различни светски събития като построяването на мост над река Клайд, учредяването в края на ХІІ в. на съществуващия до ден днешен панаир, откриването на Университета през 1451 г.

Кампанията “В по-добър и мил Глазгоу”, стартирана през 1983 г., влага много средства в превръщането му в културен и туристически център, в дружелюбно за жители и гости място.
През 1492 г. Глазгоу става отделна епархия, което повишава религиозното и икономическо значение на града през Средновековието и спомага за благосъстоянието му. Глазгоу развива риболов, вари пиво, търгува със средиземноморските страни, като изнася осолена херинга и сьомга. След Реформацията Градският съвет и гилдията на търговците увеличават богатството на града, строят и благоустрояват. Глазгоу участва в международната търговия със захар, тютюн, лен памук...

След присъединяването към Британската империя през 1707 г. Глазгоу получава достъп до обширните пазари на Северна и Южна Америка. През 1975 г. разширяването на басейна на река Клайд, каналът и други инженерни проекти превръщат града в средище на корабостроенето и търговията с руда от мините в Ланкашър.

Източник на вдъхновение на известни художници като Джон Аткинсън Гримшоу, Джон Нокс, Стенли Спенсър, отразяващи индустриалната епоха и постиженията й, градът е един от първите, създали общинска полицейска служба, трамвайна мрежа, метро. Местни забележителности са още библиотеката на Мичъл, архитектурни шедьоври като акведукта Лох Катрин, сградата на общината, художествена галерия, музеи. Градът е един от първите в Европа, достигнал един милион души население.

Двадесети век, Първата световна война и Голямата депресия слагат край на възхода на града. От средата на 50-те до 70-те години на миналия век в Глазгоу се полагат усилия за подобряване условията на живот, на здравето на жителите, събарят се придобили лоша слава гета. Кампанията “В по-добър и мил Глазгоу”, стартирана през 1983 г., влага много средства в превръщането му в културен и туристически център, в дружелюбно за жители и гости място.

Свидетел съм на забавно квартално мероприятие, афиширано като “дамско пижама парти”, при което приятни жени по пижами и нощни шапчици следваха указания, стрелки и получаваха напътствия от пунктовете, кикотейки се напред към мястото на купона. Гледка, разведряваща и нямаща нищо общо с киселите и напрегнати лица на моите съкварталки от петък вечер...

“Лоунли Планет”, най-голямото световно издателство на пътеводители, нарежда Глазгоу в Топ 10 на световните туристически градове. Той е на 43 място според индекса Mercer в Топ 50 на най-безопасните градове на планетата.

За мен най-приятен си остава споменът от разходката из кампуса на Университета, изкачването по хълма към катедралата и двете недопити чаши с шампанско върху ниската тухлената ограда в събота сутринта...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...