Начин на живот

Ich bin ein Berliner*

Това е третото ми посещение в града на свободните – Берлин. И аз като Кенеди през 1963 г. възкликвам – „Аз съм берлинчанин” и с лекота отнасям чувството на свобода, с което ме изпълва този град. Не знам дали е заради победата над Стената, която въпреки неизброимите исторически доказателства, днес ми се вижда като сюрреалистична измислица, като художествено изобретение на демоничен ум. Дали е заради смесицата между Изтока и Запада, която по един очарователен начин е създала собствена, уникална градска култура, дали е заради новото строителство в самия център, което по мащаб и размах

Ich bin ein Berliner*

Това е третото ми посещение в града на свободните – Берлин. И аз като Кенеди през 1963 г. възкликвам – „Аз съм берлинчанин” и с лекота отнасям чувството на свобода, с което ме изпълва този град. Не знам дали е заради победата над Стената, която въпреки неизброимите исторически доказателства, днес ми се вижда като сюрреалистична измислица, като художествено изобретение на демоничен ум. Дали е заради смесицата между Изтока и Запада, която по един очарователен начин е създала собствена, уникална градска култура, дали е заради новото строителство в самия център, което по мащаб и размах надвишава всичко, което Европа е видяла през последните десетилетия. Последното се дължи на мястото, което разрушената Стена освобождава в самия градски център и което берлинските власти усвояват с модерна и впечатляваща архитектура. Така за разлика от Рим, който е паметник на античността и Ренесанса или  Париж, който изтъква постиженията най-вече на 19-ти век, Берлин се явява паметник на 20-ти век. Пазещ спомена за едно от най-големите извращения на европейската история и за една от най-големите й победи – падането на Стената, в истински и преносен смисъл.  

А фактът, че тя се е случила в рамките на нашия живот, прави срещата със нейните свидетелства не посещение в исторически музей, а нещо като връщане назад в спомените. Нашите спомени.

Берлин има и други очарования. Богатите археологически колекции, сред които блестят вавилонската Врата на Ищар и бюста на Нефертити. Ъндърграунд баровете на Кройцберг и малките магазинчета на Хакешер Маркт. Разходките с лодка по Шпрее и каналите, но това – през по топло време. Сега, духът на града се беше сгушил на топло в някой Weihnachtsmarkt и пиеше греяно вино с подправки. Германско до полуда, берлинско до почуда... 

 

*Реплика от речта на Кенеди при посещението му в Берлин през 1963 г. в отговор на построената току-що от източногерманците Стена  и в подкрепа на гражданите на западно-берлинския анклав.