ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Италиански дни: Венецианските евреи

Италиански дни: Венецианските евреи
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Шейлок: Синьор Антонио, вий много пъти
ругали сте ме — и насред Риалто! –
за моите лични сделки и пари
Аз само търпеливо вдигах рамо,
защото да търпи, от памтивека
е отлика на древното ни племе.
Наричахте ме вие бясно псе,
въшлив неверник, плюехте по мойта
юдейска роба само затова,
че своето използвах като свое.
Така. И ето че ви ставам нужен.
Вий идвате и казвате ми: "Шейлок,
бръкни се малко! Трябват ни пари!"
Тъй казвате. Направо. Вие, който
се секнехте по моята брада
и ритахте ме, както чуждо куче
изритвате от прага си! Тъй, значи?
Пари ви трябвало?...

Антонио: Внимавай, че готов съм и сега
да те заплюя, да те наругая
и със ритници да те нагостя!
Ако ще даваш — давай тез пари...

(из "Венецианският търговец", У. Шекспир, 1596 г., превод Валери Петров)

На 29 март 1516 г., точно преди 500 години, управляващият съвет на Венеция отделил еврейската общност в малка територия недалеч от сегашната гара, където били леярните или ghetti. Вратите на този мъничък квартал се затваряли нощем, като охранителите били за сметка на живеещите там. За венецианските евреи старейшините на града подготвили един специален живот, който продължил през следващите 280 години.

Евреите имали право да се издържат само от заложни къщи, лихварство, търговия с платове и медицина. Нямали право да притежават недвижимо имущество, а само да наемат такова. Парадоксално, но в гетото (именно оттам идва терминът "гето") те имали известна сигурност - през XVI в. не било безопасно да си нехристиянин и затова във Венеция пристигали хора от различни краища на Европа.

На венецианските евреи било разрешено да излизат от гетото през деня, но само ако са обозначени. Мъжете носели жълт кръг, зашит върху лявото рамо на дрехите им, а жените - жълт шал. По-късно жълтият знак от рамото на мъжете се превърнал в жълта шапка, която впоследствие сменила цвета си на червен.

Евреите в гетото били разнородна група. Те идвали от различни страни, култури, социални класи. Средата не била никак дружелюбна. В най-населения период върху площ от около 2 кв. км там живеели близо 5000 души, много от които нямали покрив над главата си. Архитектурата на гетото се различава от тази в останалите части от града. Освен че е далеч по-скромна от венецианските пищни palazzi, около централния площад има няколко "небостъргача", т.е. шестетажни сгради.

Първите настанени били евреи Ашкенази, които построили две синагоги (Scole). После гетото получило малко разширение (т.нар. "старо гето" или Ghetto Vecchio), където дошли сефарадски евреи и построили своя, Левантинска синагога. Смесени с евреите Ашкенази, били италианските евреи, идващи от централната и южна част на Италия. Те построили италианска синагога. С времето еврейската общност била разширена още веднъж с настаняването на още двайсет сефарадски фамилии в зона, наречена "най-новото гето". 

Тези 280 години не преминали по еднакъв начин. През първите години съществувало истинско потисничество – евреите нямали почти никакви права. Най-болезнена вероятно била загубата на правото да четат и пишат на иврит, да имат и да издават свои книги. Тъй като нямали право да строят самостоятелни синагоги, последните са по горните етажи на сградите (между бог и вярващия не бива да има нищо). Наемите и данъците били много високи, а максималната лихва, при която можели да дават заеми и да успяват да покриват скромно съществуване, била 5%. Били жертва на какви ли не католически суеверия – например обвинявали ги за войни, болести и дори лошо време.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.