Шейлок: Синьор Антонио, вий много пъти
ругали сте ме — и насред Риалто! –
за моите лични сделки и пари
Аз само търпеливо вдигах рамо,
защото да търпи, от памтивека
е отлика на древното ни племе.
Наричахте ме вие бясно псе,
въшлив неверник, плюехте по мойта
юдейска роба само затова,
че своето използвах като свое.
Така. И ето че ви ставам нужен.
Вий идвате и казвате ми: "Шейлок,
бръкни се малко! Трябват ни пари!"
Тъй казвате. Направо. Вие, който
се секнехте по моята брада
и ритахте ме, както чуждо куче
изритвате от прага си! Тъй, значи?
Пари ви трябвало?...
Антонио: Внимавай, че готов съм и сега
да те заплюя, да те наругая
и със ритници да те нагостя!
Ако ще даваш — давай тез пари...
(из "Венецианският търговец", У. Шекспир, 1596 г., превод Валери Петров)
На 29 март 1516 г., точно преди 500 години, управляващият съвет на Венеция отделил еврейската общност в малка територия недалеч от сегашната гара, където били леярните или ghetti. Вратите на този мъничък квартал се затваряли нощем, като охранителите били за сметка на живеещите там. За венецианските евреи старейшините на града подготвили един специален живот, който продължил през следващите 280 години.
Евреите имали право да се издържат само от заложни къщи, лихварство, търговия с платове и медицина. Нямали право да притежават недвижимо имущество, а само да наемат такова. Парадоксално, но в гетото (именно оттам идва терминът "гето") те имали известна сигурност - през XVI в. не било безопасно да си нехристиянин и затова във Венеция пристигали хора от различни краища на Европа.
На венецианските евреи било разрешено да излизат от гетото през деня, но само ако са обозначени. Мъжете носели жълт кръг, зашит върху лявото рамо на дрехите им, а жените - жълт шал. По-късно жълтият знак от рамото на мъжете се превърнал в жълта шапка, която впоследствие сменила цвета си на червен.
Евреите в гетото били разнородна група. Те идвали от различни страни, култури, социални класи. Средата не била никак дружелюбна. В най-населения период върху площ от около 2 кв. км там живеели близо 5000 души, много от които нямали покрив над главата си. Архитектурата на гетото се различава от тази в останалите части от града. Освен че е далеч по-скромна от венецианските пищни palazzi, около централния площад има няколко "небостъргача", т.е. шестетажни сгради.
Първите настанени били евреи Ашкенази, които построили две синагоги (Scole). После гетото получило малко разширение (т.нар. "старо гето" или Ghetto Vecchio), където дошли сефарадски евреи и построили своя, Левантинска синагога. Смесени с евреите Ашкенази, били италианските евреи, идващи от централната и южна част на Италия. Те построили италианска синагога. С времето еврейската общност била разширена още веднъж с настаняването на още двайсет сефарадски фамилии в зона, наречена "най-новото гето".
Тези 280 години не преминали по еднакъв начин. През първите години съществувало истинско потисничество – евреите нямали почти никакви права. Най-болезнена вероятно била загубата на правото да четат и пишат на иврит, да имат и да издават свои книги. Тъй като нямали право да строят самостоятелни синагоги, последните са по горните етажи на сградите (между бог и вярващия не бива да има нищо). Наемите и данъците били много високи, а максималната лихва, при която можели да дават заеми и да успяват да покриват скромно съществуване, била 5%. Били жертва на какви ли не католически суеверия – например обвинявали ги за войни, болести и дори лошо време.
През XVII в. общността имала период на икономически и културен разцвет. След отпадането на ограниченията за книжовност, можели да издават, пишат и учат на иврит, построили и единственото във Венеция безплатно училище. Практически държали контрола върху външната търговия. Сред тях имало лекари, аптекари, учени, поети, издатели. През деня в гетото идвали и много християни. Било пълно с магазини за текстил, дрехи втора ръка, банки, адвокатски кантори, аптеки.
През 1797 г. Наполеон отваря вратите на гетото и дава равни права на евреи и християни. Веднъж добили правото да излязат от гетото, евреите се разпръснали из Венеция. По-богатите търговци и банкери се настанили в просторни и луксозни къщи по големите канали.
Преди Втората световна война в гетото живеели 1300 души, 289 били депортирани от нацистите, но само 7 се върнали. В момента в еврейското гето живеят 30 от общо 500 венециански евреи.
Освен че е първото в света изобщо, венецианското гето е и непокътнатo от времето на Шейлок на Шекспир. Там днес човек може да се разходи в една друга, непозната Венеция – семпла и пуста, да усети духа на времето без тълпите туристи, множеството заведения и сувенирните сергии. Може да посети синагогите, да влезе в книжарниците, да опита специалитетите на венецианските евреи в няколкото кошер-ресторанта и да разбере по-добре този град, който далеч не е само гондоли, романтика и великолепие.
Венеция има много лица и едно от тях е еврейското гето, което днес навършва петстотин години.
