ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Катар, какъвто го видях

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Марко Семов преди години беше писал, че колкото по-дълго престоиш в определена страна, толкова по-малко знаеш за нея. Сега се замислям, че може би за това най-трудно си обясняваме собствената. 

Ще се опитам да ви запозная с Катар. През последните 6 години малко или повече поживях в страната, и заедно с годините прекарани в Кралство Йордания, пътуванията ми и до други страни в региона, ми дават някаква увереност да споделя видяното и може би да събудя любопитството ви за тази част от света. Свят, далечен, странен,  топъл и страстен, ухаещ на подправки и тежки парфюми, бляскав и ленив, изпълнен с протяжното подвикване от джамиите смесено с шума на самолетните двигатели. Свят бавен и лаком, прикрит зад високите огради на религията и традицията, загадъчен, непознат и все пак някак, близък.

Наричаме арабския свят Близкият Изток. За англоезичните е Средният Изток. На нас този район определено ни е по-близък и географски и особено културно. Съвременното ни отношението към този факт обаче, варира от пълно презрение до умерено приемане и слабо любопитство. Едва ли в ежедневието си  даваме  сметка, че докато през дългата си история в която сме създавали българската сплав от традиции, умения, занаяти, навици, обичаи, кухня, семейни ценности, особености на характера, вкусове, музикален багаж и език, с други думи, сме създали нашата уникална култура, какво и колко голямо е било и дали е спряло и днес, влиянието на толкова близкият ни изток? 

Катар е много млада държава. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско владичество и от британско наместничество. Най-напред през декември 1878 г. и за последно през 1971 г. Малкият издаден в персийския залив полуостров, с камениста почва, тропичен климат и минимални водни запаси. Практически цялата  държава е малко по-голяма от Бургаски окръг и най-високият й връх е 104 метра над морското равнище. Племената, населявали от векове арабската пустиня и крайбрежието с персийския залив, традиционно са се занимавали с отглеждане на камили и коне и най-вече с добива и търговията с перли. Малките пристанища в Доха и Дубай са били и пристан и тържища на част от пренасяните до Европа стоки от Персия, Индия, Китай и Ирак.

Катар е много млада държава. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско владичество и от британско наместничество.
Перлите са били добра разменна монета и са се търгували много добре по цялото източно крайбрежие на залива. Особен интерес от завоюване и управление на пръснатите по тия места езически до идването на исляма племена исторически е нямало, поради липсата на значими природни ресурси. И така до 1939 г., когато англичаните откриват в малката племенна държавица нефт и газ. Разработката на находищата е осуетена от войната и се възобновява едва през 1950 г. През 1968 г. най сетне Британия се отказва от политическо, но не и от икономическо присъствие в региона. През 1971 г. управлението на страната се поема от шейх Ал Тани, глава на старо семейство борило се и против турските и против бахрейнски владетели. Първоначално заедно с Бахрейн и още седем племена създават федеративна общност, но бързо се откъсват и остват само съседи с Обединените Арабски Емирства и с островната държава Бахрейн.

Оттогава, от 1971 година, започва неудържимият възход на Катар, страната с второто след Русия по големина находище на природен газ, на едно от най големите на нефт, страната с най-голям вътрешен продукт на глава от населението в света. Тя има изградени газови инсталации за десалинизация на морска вода във питейна. Катар е монархия, но избира парламент и управление на десетте си района. Има съдебна система, но част от престъпленията все още се решават от закона на Шериата, изцяло религиозен принцип.

Катар, страната с второто след Русия по големина находище на природен газ, на едно от най големите на нефт, страната с най-голям вътрешен продукт на глава от населението в света.
Официалният език е арабски. Английският е втори език. Разрешено е практикуване на други религии и дори се строят молитвени домове, но без право на отличителни знаци по тях.

Алкохол се продава само в един магазин, за който се изисква специално разрешение. Но всички хотели, нощни заведения, дискотеки и локали сервират всички възможни алкохолни напитки. Населението е концентрирано в столицата Доха и е около 2 милиона души, от които местното население е едва 15%. Останалите са мигриращи работници предимно от Индия, Непал, Шри Ланка, Филипините. Около 10% са високо квалифицираните граждани на Европа и Америка, които работят в банките, инвестиционните и телекомуникационни компании, в петрола, газовите дружества, в медицинското обслужване, в авиацията, образованието и туризма. В Катар имат филиали множество от най-престижните европейски и Американски университети.

Над 8% от богатството на страната, по идея на втората, но любима съпруга на шейха Ал Тани и майка на сегашния владетел, се влагат в образователни проекти. Катарците имат гарантиран доход още с раждането си и на практика няма нужда да се трудят. Задължени са обаче да работят в държавните институции и полицията. Иронично погледнато, горе-долу историята на тази страна следва нашумялата приказка за падналия от камилата в мазератито шейх. 

Катарците имат гарантиран доход още с раждането си и на практика няма нужда да се трудят.
Когато за пръв път дойдох в Доха, веднага отидох на сука. Сук е пазар на арабски. Няма арабска страна, в която това място да не привлича. Българите добре познават закрития пазар в Истанбул и общо взето така изглеждат почти всички арабски пазари, на които съм била - шарени, шумни, с преливащи от всякакви стоки сергии и малки магазинчета с невероятно услужливи, усмихнати и любезни продавачи.

Този в Доха е наскоро построен, но с усилие да изглежда автентичен и върху останките от стария пазар на града. Най-смайващото е, че е изумително зелен. Дървета, трева и цветя са навсякъде където сергиите или магазинчетата не са заели място. В много от тях майсторите работят пред очите ти - тъкат, шият, месят, готвят или изработват бижута, облекла, обувки и посуда. Обожавам да надзъртам при антикварите, да вдъхвам миризмите на подправки, да опитвам чай или арабско кафе с дъх на канела, да избирам ядки, да пробвам абайа или заострени арабски чехли. Да бродя из кресливия птичи пазар или да отскачам до пазара на камили и коне. Освен стоки по тия пазарища има десетки различни ресторанти и кафенета, рибни, месни или вегетариански. Ливанска, етиопска, иранска и иракска кухня се конкурират за клиенти, като сервитьорите подканват от улицата.

Не знаехте, нали, но арабите се гордеят с търговските си качества и дори смятат себе си за по-умели прекупвачи и лихвари и от евреите. Кой знае, все пак и те са семити. А и нека сме честни, ние обичаме тази храна. Нашата кухня е взаимствала много от арабската и е пренесена у нас от турците. Кухнята е първият културен белег, който носим със себе си по света. Тук българите нямат проблем да намерят храната която ядат и харесват. Е, да, свинското месо и продукти със свинско месо не са разрешени, но ги има в алкохолния магазин. В Америка, заради нуждата от познати храни, нашенците в Чикаго се заселиха най-напред близо до турски или сръбски квартали. Не до руски, немски или английски.

Следва продължение...