Начин на живот

Катар, какъвто го видях

Свят, далечен, странен, топъл и страстен, ухаещ на подправки и тежки парфюми, бляскав и ленив, изпълнен с протяжното подвикване от джамиите смесено с шума на самолетните двигатели. Свят бавен и лаком, прикрит зад високите огради на религията и традицията, загадъчен, непознат и все пак някак, близък...

Марко Семов преди години беше писал, че колкото по-дълго престоиш в определена страна, толкова по-малко знаеш за нея. Сега се замислям, че може би за това най-трудно си обясняваме собствената. 

Ще се опитам да ви запозная с Катар. През последните 6 години малко или повече поживях в страната, и заедно с годините прекарани в Кралство Йордания, пътуванията ми и до други страни в региона, ми дават някаква увереност да споделя видяното и може би да събудя любопитството ви за тази част от света. Свят, далечен, странен,  топъл и страстен, ухаещ на подправки и тежки парфюми, бляскав и ленив, изпълнен с протяжното подвикване от джамиите смесено с шума на самолетните двигатели. Свят бавен и лаком, прикрит зад високите огради на религията и традицията, загадъчен, непознат и все пак някак, близък.

Наричаме арабския свят Близкият Изток. За англоезичните е Средният Изток. На нас този район определено ни е по-близък и географски и особено културно. Съвременното ни отношението към този факт обаче, варира от пълно презрение до умерено приемане и слабо любопитство. Едва ли в ежедневието си  даваме  сметка, че докато през дългата си история в която сме създавали българската сплав от традиции, умения, занаяти, навици, обичаи, кухня, семейни ценности, особености на характера, вкусове, музикален багаж и език, с други думи, сме създали нашата уникална култура, какво и колко голямо е било и дали е спряло и днес, влиянието на толкова близкият ни изток? 

Катар е много млада държава. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско владичество и от британско наместничество. Най-напред през декември 1878 г. и за последно през 1971 г. Малкият издаден в персийския залив полуостров, с камениста почва, тропичен климат и минимални водни запаси. Практически цялата  държава е малко по-голяма от Бургаски окръг и най-високият й връх е 104 метра над морското равнище. Племената, населявали от векове арабската пустиня и крайбрежието с персийския залив, традиционно са се занимавали с отглеждане на камили и коне и най-вече с добива и търговията с перли. Малките пристанища в Доха и Дубай са били и пристан и тържища на част от пренасяните до Европа стоки от Персия, Индия, Китай и Ирак. [[quote:0]]Перлите са били добра разменна монета и са се търгували много добре по цялото източно крайбрежие на залива. Особен интерес от завоюване и управление на пръснатите по тия места езически до идването на исляма племена исторически е нямало, поради липсата на значими природни ресурси. И така до 1939 г., когато англичаните откриват в малката племенна държавица нефт и газ. Разработката на находищата е осуетена от войната и се възобновява едва през 1950 г. През 1968 г. най сетне Британия се отказва от политическо, но не и от икономическо присъствие в региона. През 1971 г. управлението на страната се поема от шейх Ал Тани, глава на старо семейство борило се и против турските и против бахрейнски владетели. Първоначално заедно с Бахрейн и още седем племена създават федеративна общност, но бързо се откъсват и остват само съседи с Обединените Арабски Емирства и с островната държава Бахрейн.

Оттогава, от 1971 година, започва неудържимият възход на Катар, страната с второто след Русия по големина находище на природен газ, на едно от най големите на нефт, страната с най-голям вътрешен продукт на глава от населението в света. Тя има изградени газови инсталации за десалинизация на морска вода във питейна. Катар е монархия, но избира парламент и управление на десетте си района. Има съдебна система, но част от престъпленията все още се решават от закона на Шериата, изцяло религиозен принцип. [[quote:1]]Официалният език е арабски. Английският е втори език. Разрешено е практикуване на други религии и дори се строят молитвени домове, но без право на отличителни знаци по тях.

Алкохол се продава само в един магазин, за който се изисква специално разрешение. Но всички хотели, нощни заведения, дискотеки и локали сервират всички възможни алкохолни напитки. Населението е концентрирано в столицата Доха и е около 2 милиона души, от които местното население е едва 15%. Останалите са мигриращи работници предимно от Индия, Непал, Шри Ланка, Филипините. Около 10% са високо квалифицираните граждани на Европа и Америка, които работят в банките, инвестиционните и телекомуникационни компании, в петрола, газовите дружества, в медицинското обслужване, в авиацията, образованието и туризма. В Катар имат филиали множество от най-престижните европейски и Американски университети.

Над 8% от богатството на страната, по идея на втората, но любима съпруга на шейха Ал Тани и майка на сегашния владетел, се влагат в образователни проекти. Катарците имат гарантиран доход още с раждането си и на практика няма нужда да се трудят. Задължени са обаче да работят в държавните институции и полицията. Иронично погледнато, горе-долу историята на тази страна следва нашумялата приказка за падналия от камилата в мазератито шейх. [[quote:2]]Когато за пръв път дойдох в Доха, веднага отидох на сука. Сук е пазар на арабски. Няма арабска страна, в която това място да не привлича. Българите добре познават закрития пазар в Истанбул и общо взето така изглеждат почти всички арабски пазари, на които съм била - шарени, шумни, с преливащи от всякакви стоки сергии и малки магазинчета с невероятно услужливи, усмихнати и любезни продавачи.

Този в Доха е наскоро построен, но с усилие да изглежда автентичен и върху останките от стария пазар на града. Най-смайващото е, че е изумително зелен. Дървета, трева и цветя са навсякъде където сергиите или магазинчетата не са заели място. В много от тях майсторите работят пред очите ти - тъкат, шият, месят, готвят или изработват бижута, облекла, обувки и посуда. Обожавам да надзъртам при антикварите, да вдъхвам миризмите на подправки, да опитвам чай или арабско кафе с дъх на канела, да избирам ядки, да пробвам абайа или заострени арабски чехли. Да бродя из кресливия птичи пазар или да отскачам до пазара на камили и коне. Освен стоки по тия пазарища има десетки различни ресторанти и кафенета, рибни, месни или вегетариански. Ливанска, етиопска, иранска и иракска кухня се конкурират за клиенти, като сервитьорите подканват от улицата.

Не знаехте, нали, но арабите се гордеят с търговските си качества и дори смятат себе си за по-умели прекупвачи и лихвари и от евреите. Кой знае, все пак и те са семити. [[more]]А и нека сме честни, ние обичаме тази храна. Нашата кухня е взаимствала много от арабската и е пренесена у нас от турците. Кухнята е първият културен белег, който носим със себе си по света. Тук българите нямат проблем да намерят храната която ядат и харесват. Е, да, свинското месо и продукти със свинско месо не са разрешени, но ги има в алкохолния магазин. В Америка, заради нуждата от познати храни, нашенците в Чикаго се заселиха най-напред близо до турски или сръбски квартали. Не до руски, немски или английски.

Следва продължение...