И ето пак, след като през цялото време, прекарано във Варшава, мрънках на тема "къде са те, къде сме ние", сега вървя по краковските улици, постлани с история, и пак си казвам – „Когато хората са откривали университети, ние...”. Справка: университетът в Краков е създаден с указ на крал Казимир III през 1364 година, във време, когато България започва да се огъва под напора на османските турци. Също така, този университет е вторият открит в Европа, след този в Прага. Както казвам Прага, друга справка: Краков е смятан дори за по-добър пример от чешката столица по отношение на средновковна архитектура от централноевропейски тип, заради своята компактност и някои блестящи примери за бароково изкуство.
Обиколката ни логично започна от Вавел, хълмът, увенчан с дворец и катедрала и надвиснал над река Висла, същата, която после стига до днешната столица Варшава. Да, тъй като Краков е бил столица на Полша в продължение на векове, този хълм е имал стратегическа стойност за държавата. Днес в катедралата и криптата й са погребани най-големите полски крале. И не само – в наши дни там положиха с почести президента Лех Качински - трагично загинал в самолетната катастрофа през 2010 г., заедно с 95 полски политици, тръгнали на поклонение на Катинския мемориал в днешна Украйна. Вавел е изключително живописен с червените си тухлени кули и позлатен часовник, с безбройните си паметници и красива градина. Според легендата, в пещерата под хълма е живял дракон, който е пазел двореца и впоследствие станал символ на града.
На драконите беше посветен и речният Драконов Парад, който събра жителите на града и всички туристи като нас, които хич не бяха малко, за да се насладим на гигантски надуваеми фигури на дракони, теглени с лодки по реката и на страхотни фойерверки.
Следваща задължителна спирка от обиколката на старата полска столица е пазарният площад Ринек, в центъра на който се мъдри покритият пазар, пълен със сувенири и всевъзможни капани за туристи. Ринек е от 13 век и е най-големият градски площад в Европа... Насред него са разположени и почти не се забелязват, толкова е огромен, църквата Свети Адалберт от 10 век, Градската часовникова кула и монумента на големия полски поет Адам Мицкевич.
На мястото на крепостната стена, опасваща града, сега има чуден парк, до който ще стигнете, която и улица да хванете от Ринек. Но ако се качите на градски транспорт или такси /което не е много скъпо в Полша/, можете да попаднете в Kazimierz – някога отделен град, днес – квартал на Краков. Тук очарованието на стария град е пълно. Тук в продължение на векове са съжителствали еврейската и християнската общност, тук всяка втора сграда е синагога, тук сега редица културни събития се опитват да възкресят славната история на градчето, прекъсната насилствено през Втората световна война и с нахлуването на немците в Полша. Спокойни, закътани ресторантчета и чудни барове сега освежават пейзажа и превръщат мястото в задължителна спирка.
Най-чудното ми преживяване в Краков, обаче, беше концертът с произведения на Шопен в Bonerowski Palace - един от дворците около площада Rynek. Неописуемо преживяване, дори само и заради невероятния дворец от 13 век, част от който работи и като петзвезден хотел. Изкачването по витите стълби, обрамчили дългия 22 м позлатен полилей, гледката към градския площад, и накрая – лиричните тонове на пианото, сътворени от гениалния полски композитор...
Три дни на пълно удоволствие и потапяне в историята, това беше Краков за мен. Може да бъде и за вас.
