Начин на живот

Краят на света беше завладян!

Приказни разходки около Ушуая

Краят на света беше завладян!

След като прекарахме първите два дни на Края на света сред природата, наблюдавайки пингвини и в леко екстремен офроуд, мислехме, че вече сме видели най-доброто, което това място може да предложи. Природата обаче реши да ни докаже колко много сме грешали.

За третия си ден бяхме планирали изкачване на глетчера Martial. Кръстен на ръководителя на Френската експедиция, която през 1883 г. пристига в района с научни цели – Luis Fernando Martial, глетчерът е най-важният воден източник за Ушуая. Намира се на 1050 м надморска височина, но ние се изкачихме едва до около 830 м, където всъщност свършва екопътеката. И когато погледнах назад, бях във възторг – градът и каналът "Бийгъл" приличаха на приказен оазис.

Денят беше страшно ветровит, което в комбинация с денивелацията по никакъв начин не ми помагаше да се отърва от ужасното главоболие, което ми правеше компания от сутринта. Но глетчерът беше завладян!

Аз разбира се, виждайки снега там горе, приличах на малко дете в магазин за лакомства. И природата ме изненада отново. Заваля сняг. Бях в рая и каквото и да било главоболие не можеше да ми попречи да му се насладя.

След като се върнахме обратно в началото на пътеката, решихме да не бързаме към хотела и се отбихме да се постоплим в чайната наблизо. Интериорът й ми напомняше кукленска къща. Беше толкова приятно и уютно. Не бих се определила като любител на чая, въпреки че от време на време си доставям от това топло удоволствие… Тази чайна обаче със сигурност ще я запомня с най-ароматния чай, който някога съм опитвала. Мястото разполага също и с малък магазин за сувенири и домашно приготвени чаени смески.

Четвъртия си ден отново посветихме на разходка сред природата, този път на изток от града. Дестинацията ни – Смарагдовото езеро (Laguna Esmeralda). Времето беше променливо, но поне от тази страна на Андите беше тихо. Докато вървяхме през гората, не срещнахме почти никого, а зелените пейзажи наоколо бяха изключително приятни. Скоро обаче излязохме от гората и трябваше да вървим из калта или по ръчно сглобените дървени мостчета, имащи за цел да ни улеснят в приключението.

Снежните върхове отново ни придружаваха. Нищо не може да се сравни с величието на природата. Да, бях виждала снимки на езерото, знаех какво да очаквам. И въпреки това бях удивена. И безмълвна.

Магията на това място не може да бъде описана или предадена с думи. Нито със снимки. Трябва да се докоснеш до нея там, на място, за да я усетиш.

 

Денят беше повече от съвършен, трябваше и да завърши подобаващо. След приятната разходка се завърнахме в хотела, където се отдадохме на заслужена почивка в открития басейн със спиращи дъха гледки към града и Андите. И чаша аржентинско вино, разбира се.

Първоначално мислехме да прекараме последния си ден в Ушуая в национален парк "Тиера дел Фуего" и да се повозим на влака на Края на света. Вместо това обаче решихме да останем в хотела и да се насладим на топлия басейн и гледките. Беше прекрасен слънчев ден, но леденият вятър отново бе част от пейзажа.

По-късно, сякаш за да се сбогуваме, станахме свидетели на най-цветния и магическо красив залез, който някога съм виждала.

Окончателно и безвъзвратно Краят на света ме завладя напълно.

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.