ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Крепостта Червен край Русе и разцветът на Втората българска държава

Крепостта Червен край Русе и разцветът на Втората българска държава

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Червен е средновековен български град крепост – един от най-големите и значими военни, стопански и църковни центрове на Втората българска държава (XII – XIV в.) и важна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната. Намира се на около 30 километра южно от Русе, в границите на природен парк „Русенски Лом“.

Стратегическо разположение

Градът е разположен в дълбоко врязаната стръмна скалиста долина на река Черни Лом, върху висок скален рид, обграден от три страни от реката. На места височината на скалите e 100 м, като само от изток се слива плавно с околния терен. До останките на средновековния град водят 235 каменни стъпала. Независимо от природната защитеност на мястото, то е било допълнително укрепено със сложни крепостни съоръжения. Удобното местоположение и надеждната отбрана са наложили Червен като важен военен център, който е защищавал столицата Търново от север. Именно стратегическото разположение на крепостта, благоприятните условия в долината на реката и близостта до столицата предопределят бурното развитие на града.

Произход на името

Съществуват няколко предположения за произхода на името. Една от тезите е, че градът е основан от преселници руси, които идват тук, бягайки от татарите, и пренасят името на своя град Червен от Галичка Русия. Други учени предполагат, че името произлиза от цвета на железните руди лимонит и хематит, използвани при железодобива в района – при топенето на желязото нощем небето се е озарявало в огненочервено и се е виждало отдалече.

От бронзовата епоха до османското нашествие

Заради естествената защитеност на местността, още към края на бронзовата епоха тук се заселват траките. Животът върху високата част на скалния рид продължава през V – І в. пр.Хр. и се развива през римско време в периода І – ІV в. При нахлуването на хуните през V в. цяла Мизия и Тракия опустяват. В края на VІІ в. славяни и българи подновяват заселването на района.

Червен става един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове по време на Второто българско царство (XII – XIV в.). Градът е втори по големина в Северна България. Влиянието му нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия, а територията му нараства значително. Червен се превръща в стопански център с развити железодобив, строителство и дървообработване, битови и художествени занаяти. Крепостта има добре развита градоустройствена структура, сложна фортификационна система и плътно застрояване.

Градът е превзет и изгорен от османските турци, но по-късно са възстановени укрепителните съоръжения и той се използва като гарнизон за османските войски. Някои от църквите са преустроени в джамии и в най-високата част на билото е изграден нов мюсюлмански храм. През ХVI в. животът в крепостта затихва, населението напуска платото и Червен окончателно запустява.

Архитектура и устройство на крепостта

Средновековното селище е включвало вътрешен град – цитадела, построен върху високото скално плато, и външен град, разположен в подножието западно от нея. Интересен е фактът, че цитаделата (с площ около 2 000 кв. м) е изградена като типичен феодален замък, подобно на Царския дворец в Търново. Планът ѝ е с неправилна форма, като максимално е използвана естествената защитеност от скалите. Постройките са разположени около открит вътрешен двор, в който е имало църква. Редуването на бял камък и тухла, както и арките, обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички, раздвижват цялостната картина.

Вътрешният град е опасан от висока крепостна стена, достигаща дебелина 3 м, подсилена с 3 четвъртити бойни кули. В северния ѝ край се намира главната крепостна порта, широка 2,50 м, пазена от две кули. Крепостните стени на Червен са градени в типичен за времето на Втората българска държава стил – от дребни ломени камъни, споени с бял хоросан, с наредени надлъжно и напречно дървени греди. Забележително е водоснабдителното съоръжение на цитаделата, изградено до реката, в нейното южно подножие, което е осигурявало вода по време на обсада. В засводено помещение под кулата е каптиран извор с голям дебит. Оттук извежда тунел, който достига подножието на отвесната скала, а по нея са изсечени стъпала, които водят към замъка.

Тринадесетте църкви

Срещу замъка се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенската митрополия. Тя е една от 13-те църкви, разкрити в града, съградени в стила на Търновската архитектурна школа. Смята се, че е построена набързо през втората половина на ХIV в. под заплахата на настъпващите османски орди, когато висшият клир е трябвало спешно да се прехвърли от по-слабо защитения същински град в цитаделата.

През 1235 г., когато Червен става седалище на средновековната Червенска митрополия, в източната част на цитаделата, до градския площад, са изградени още две църкви. Някои от храмовете са вградени в крепостната стена с каменни блокове и врязани кръстове.

За по-добра ориентация при проучванията и публикациите, църквите са номерирани. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10. Архитектурата им се отличава с обширни наоси и големи притвори, над които се извисява кула звънарница, а във фасадите се редуват камък и тухли.

Археологически находки

Червен е археологически обект с голям принос за оформяне на съвременната ни представа за градоустройството на средновековните български градове и техния стопански и културен живот. При археологически проучвания в района са разкрити останки от обществено-административни сгради, много жилища и други интересни находки – монетни съкровища, накити, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, оръжия.

Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м. Някои от тях са издялани от камък, подобен на кремък, а други – от варовик. Според археолозите бойните топки са боеприпаси за каменометните машини в замъка. В западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух, а наоколо е открито голямо количество желязна шлака – явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се е базирало на лимонитни руди, пръснати из района.

Разходката из средновековните руини може да се съчетае с разглеждане и на природните забележителности в природния парк „Русенски Лом“, до голяма част от които водят изградени екомаршрути.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.