В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Кръстатата казарма и Конака са две от малко познатите забележителности във Видин, които съчетават интересна архитектура с богати етнографско-исторически експозиции.
Кръстатата казарма е внушителна, уникална за Балканите сграда. Намира се в най-старата част на Видин, в близост до Крайдунавския парк и църквата „Св. Петка“. Построена е по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 г. за нуждите на османските войски във Видин. На мястото, което ѝ е отредено, преди това се е намирала градината на стария сарай на пашата. В началото на XIX в. сградата се използва за конак и за къща на агата на еничарите. Покрит дървен мост е свързвал постройката с намиращата се в съседство оръжейна работилница.
След Освобождението Кръстатата казарма служи за съд и казарма на българската войска.
Уникална архитектура за Балканите
Музеят „Кръстатата казарма“ е част от регионалния музеен комплекс във Видин. Поради своята уникалност сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Тя е забележителна с рядката си форма на правилен геометричен кръст. Масивната двуетажна постройка е със застроена площ около 1260 кв. м и е изградена от камък и тухли на варо-пясъчна основа.
Вътрешната архитектура е интересна с това, че всяко крило е с различна коридорна схема в зависимост от разположението на помещенията. Първоначалното разпределение обаче не е известно, тъй като е променяно многократно според различните функции, които сградата е изпълнявала. Не е известно и оригиналното разположение на стълбите.
Най-впечатляващи и внушителни във вътрешното пространство са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията и монументалното централно ядро. Четирите крила на „кръста“ се свързват с централен коридор, а пресичането им оформя уникални осемстенни помещения, чиито дървени подови конструкции се поддържат от четири масивни колони.
Казармата има и четири почти самостоятелни вътрешни двора.
Експозиция връща два века назад
От 1969 г. тук е уредена етнографска експозиция, която представя традиционната култура на населението от Видинска област от края на ХІХ в. до 20-те години на ХХ в. Изложбата разказва за бита на местните хора, представени са обредни и традиционни носии от региона, предмети от градския бит, които илюстрират връзките на Видин с Европа, народни художествени занаяти. Специално място е отделено на риболова по река Дунав. Голямо предимство на експозицията е, че обяснителните текстове са на пет езика – български, руски, английски, немски и френски.
Конака
Музеят „Конака“ е друга малко известна забележителност в дунавския град, която си заслужава да бъде посетена. Паметникът на културата е част от регионалния музеен комплекс заедно с Кръстатата казарма и крепостта „Баба Вида“. Разположен е в централната част на Видин, а пред него е оформен малък парк. Сградата е построена през втората половина на ХVІІІ в. и първоначално е била използвана от турците за конак. През 70-те години на ХІХ в. тя е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в нея се помещава Община Видин.
Двуетажната постройка, също като Кръстатата казарма, е претърпяла множество преустройства и е загубила част от автентичните си елементи. Първоначално вероятно е била на един етаж, с входове в двете посоки, а в централната ѝ част се е издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната охрана. След Освобождението в облика ѝ са включени елементи от българската възрожденска архитектура.
Пътуване от праисторията до Освобождението
Още през 1956 г. сградата, известна под името „Конака“, е преустроена в музей, който разказва историята на Видинския регион от дълбока древност до Освобождението. Днес в него са разположени експозициите на Регионалния исторически музей–Видин, свързани с археологията и историята на България в периода XV–XIX в. В раздел „Праистория“ са показани скалните рисунки от пещерата Магура, обитавана през ранната бронзова епоха и през ранната желязна епоха. Късната бронзова епоха присъства с богата колекция предмети, намерени до днешното село Балей: оръдия на труда и накити, глинени съдове и предмети с култово предназначение. Античният раздел е представен с разнообразни колекции на предмети от големите римски градове Рациария (село Арчар), Бонония (Бдин) и римския кастел Кастра Мартис (Кула). Тук се съхраняват и произведения на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, статуи, сред които се откроява прочутата мраморна статуя „Почиващият Херакъл“ (II в., с. Арчар). Към археологическото богатство от римската епоха се прибавя и оригиналната подова мозайка, открита в крайградска вила до Рациария (III в.).[[more]]Средновековната история на Видин (Бдин) е проследена с произведения на металопластиката, монети, различни инструменти, също и представителната трапезна керамика (XIII – XIV в.) от типа сграфито – всички открити предимно при археологически проучвания на крепостта Баба Вида. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани с копие на Брашовската грамота и нумизматични находки, сред които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир. Документирани са средновековните културни средища – Алботинският манастир (с. Градец, XIII – XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
