ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Летни маршрути: Там, на север от морето и на юг от Алпите

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Лигурия. Не звучи много познато, нали? Точно затова ще пиша за това място, защото то не е очевидна италианска  дестинация като Тоскана, например. А е много красиво, наистина. Лигурия е крайбрежната област в Северозападна Италия с централен град Генуа - огромен, дори плашещ пристанищен мастодонт, всъщност най-голямото пристанище в Италия. Два пъти съм се губила в този град, и то докато съм се опитвала просто да го подмина, не ми се мисли какво щеше да стане, ако исках да го разгледам... Това, което знам, че си струва да се види, е Старият град, който пази спомена за морското господство на Генуа, и аквариума. 

Затова преди да стигна дотам, слизам от Autostrada Dei Fiori (районът традиционно е известен с производството на цветя) и взимам отбивката за La Specia, град, който е специален с това, че оттам се стига до Cinque Terre. Петте градчета, накацали по стръмните планински склонове спират дъха и ме карат неволно да си мисля колко труд е хвърлен от жителите им в борбата за всеки сантиметър земя. Вълнуваща гледка, която напомня Амалфийското крайбрежие на юг от Неапол.
Продължаваме на запад и след Генуа взимаме отбивката за Rapallo. Попадаме в друг свят – по-богат и устроен - палми, горди бледо- жълти къщи със зелени капаци на прозорците и много море. А в морето – лодки. Много цъфнали храсти и аромат на жасмин. Rapallо е най-голямото градче на този малък полуостров, чиято перличка е малкото пристанище на Портофино. 

По пътя е Санта Маргерита Лигуре, която е следна по размери, и пак така очарователна. Там спахме в едно малко палацо, превърнато в хотел. Всъщност замъците там са доста, тъй като архитектурно, градчетата, разбира се, следват генуезката мода от силните години на търговската империя. Кулинарно – лигурската гастрономия, известна с аромата на розмарин и тимус, пестото и зехтина, произвеждан от зелените маслини Таджиаске. 

По пътя на Изток е San Remo, който свързвах само с естрадния фестивал. Сега го свързвам с един малко поовехтял туристически разкош, чийто най-славни години, уви, са попреминали... Последната спирка преди да преминете във Франция, е Ventimiglia, внушителен средновековен град, който гордо изпраща пътника, напомняйки му колко разнолико красива е Италия.

И още няколко красиви италиански маршрути

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...