Макаo бе едно от първите места, които посетих в Азия, и както повечето му посетители, го комбинирахме с няколко дни и в Хонг Конг. Фериботите, за наше голямо учудване, бяха на всеки 15 минути, а пътуването отнема около час.
Макао се състои от полуострова Макаo и островите Тайпа и Колоан. Днес обаче двата острова вече са съединени. Когато преди няколко години на Международния панаир по туризъм в Лисабон попитахме представител на щанда на Макао за площта му, отговорът, който получихме, бе: "Вече достигнахме 30 кв. км", което предизвика любопитството ни.
Когато пристигнахме на пристанището, всичко наоколо изглеждаше подобно на Хонг Конг – забързани азиатци притичват във всички посоки. След като обаче се поразходихме, гледната ми точка коренно се промени. Защото Макао в никакъв случай не е само високи сгради и казина. Макаo е една невероятна смесица на култури, които съжителстват заедно, но реално не се смесват. Странна и същевременно много интересна е украсата за китайската Нова година насред така типичния португалски паваж…
Макаo е независима от Португалия територия от 1999 г. насам, но португалският език е все още официален (заедно с мандарин) поне до 2049 г. Поради тази причина имената на улиците са изписани както на португалски, така и на мандарин (качвайки се в едно такси обаче, след като казахме на португалски името на улицата, до която искахме да стигнем, бяхме изгонени с репликата "No English!"; горкият таксиджия дори не разбра, че говорехме на уж официалния му език).
В Макаo все още съществуват действащи християнски църкви. Руините на фасадата на църквата "Св. Павел", изгоряла през 1835 г. по време на тайфун, са изключително красиви и впечатляващи.
(В района около църквата "Св. Павел" предлагат за дегустация нещо, което на вид силно напомня желиран мармалад. Всъщност обаче е свинска маз, която лично на мен не ми хареса. Имайте го предвид, ако решите да го пробвате и очаквате да е сладко на вкус.)
И от религиозни монументи до "Улицата на щастието", Макаo продължава да впечатлява с още контрасти. Тази малка тясна уличка с червени прозорци някога е била любимото място на мъжете в града. Днес там
от най-старата професия в света е останало само името на улицата. Червените капаци на прозорците вече са на жилищни сгради, а не на бордеи, а приземните етажи отварят врати за малкия бизнес и магазинчета.
Ако контрастите дотук не ви се струват достатъчно екстремни, опитайте най-високия бънджи скок в света – 233 метра от кулата на Макао. С леко съжаление го пропуснах този път, но при следващо посещение със сигурност ще се престраша.
Макаo е прекрасен и нощем, оцветен от всичките милиони светлинки наоколо. И не е като да не може да си го позволи – годишно казината му фактурират двойно повече в сравнение с тези в Лас Вегас. Което, от своя страна, води до появата на нови такива, по-големи и с все по-изчанчен дизайн, за да привличат вниманието. Като например хотел "Grand Emperor" в центъра на Макаo, който разполага с кралска каляска на входа и кюлчета 24-каратово злато, вградени в подовата му настилка. Или пък хотел "Venetian" на острова Колоан, който не просто е вдъхновен от романтичния италиански град, а е негова истинска реплика!
Макао може да е истински рай за комарджиите, но определно има какво да предложи и на онези посетители, които влизат в казиното от чисто любопитство и без желание за залагания. [[more]] Тук изброих само една малка част от онова, което може да се преживее там, но красивите градини, идеални за спокойни разходки, храмовете, музеите и автентичните пазари също не са пропускане. Къщата на Мандарина и крепостта "Fortaleza do Monte" заслужават особено внимание според мен. Както и малките съкровища, скрити из тесните улички, като една малка бръснарница, сгушена между няколко сгради.
Макаo е уникален и автентичен микс от култури, които са толкова далечни една от друга, но и които там, на моменти, изглеждат някак близки. Смесица, която едва ли съществува другаде. Странна, нелогична и в същото време интригуваща. Искрено се надявам, че това наследство ще се запази и след 2049 г. (когато изтичат договорените през 1999 г. петдесет години без промени в икономическата и финансовата сфера, както и някои специфични за автономния район характеристики) и тази малка частица земя няма да се загуби насред огромен Китай.
Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.