Начин на живот

Макао – между Лас Вегас, Китай и Португалия

Макаo не е само за комарджии, той е нелогична и интригуваща смесица от култури...

Макаo бе едно от първите места, които посетих в Азия, и както повечето му посетители, го комбинирахме с няколко дни и в Хонг Конг. Фериботите, за наше голямо учудване, бяха на всеки 15 минути, а пътуването отнема около час.

Макао се състои от полуострова Макаo и островите Тайпа и Колоан. Днес обаче двата острова вече са съединени. Когато преди няколко години на Международния панаир по туризъм в Лисабон попитахме представител на щанда на Макао за площта му, отговорът, който получихме, бе: "Вече достигнахме 30 кв. км", което предизвика любопитството ни.

Когато пристигнахме на пристанището, всичко наоколо изглеждаше подобно на Хонг Конг  забързани азиатци притичват във всички посоки. След като обаче се поразходихме, гледната ми точка коренно се промени. Защото Макао в никакъв случай не е само високи сгради и казина. Макаo е една невероятна смесица на култури, които съжителстват заедно, но реално не се смесват. Странна и същевременно много интересна е украсата за китайската Нова година насред така типичния португалски паваж…

Макаo е независима от Португалия територия от 1999 г. насам, но португалският език е все още официален (заедно с мандарин) поне до 2049 г. Поради тази причина имената на улиците са изписани както на португалски, така и на мандарин (качвайки се в едно такси обаче, след като казахме на португалски името на улицата, до която искахме да стигнем, бяхме изгонени с репликата "No English!"; горкият таксиджия дори не разбра, че говорехме на уж официалния му език).

В Макаo все още съществуват действащи християнски църкви. Руините на фасадата на църквата "Св. Павел", изгоряла през 1835 г. по време на тайфун, са изключително красиви и впечатляващи.

(В района около църквата "Св. Павел" предлагат за дегустация нещо, което на вид силно напомня желиран мармалад. Всъщност обаче е свинска маз, която лично на мен не ми хареса. Имайте го предвид, ако решите да го пробвате и очаквате да е сладко на вкус.)

И от религиозни монументи до "Улицата на щастието", Макаo продължава да впечатлява с още контрасти. Тази малка тясна уличка с червени прозорци някога е била любимото място на мъжете в града. Днес там


от най-старата професия в света е останало само името на улицата. Червените капаци на прозорците вече са на жилищни сгради, а не на бордеи, а приземните етажи отварят врати за малкия бизнес и магазинчета.

Ако контрастите дотук не ви се струват достатъчно екстремни, опитайте най-високия бънджи скок в света – 233 метра от кулата на Макао. С леко съжаление го пропуснах този път, но при следващо посещение със сигурност ще се престраша.

Макаo е прекрасен и нощем, оцветен от всичките милиони светлинки наоколо. И не е като да не може да си го позволи – годишно казината му фактурират двойно повече в сравнение с тези в Лас Вегас. Което, от своя страна, води до появата на нови такива, по-големи и с все по-изчанчен дизайн, за да привличат вниманието. Като например хотел "Grand Emperor" в центъра на Макаo, който разполага с кралска каляска на входа и кюлчета 24-каратово злато, вградени в подовата му настилка. Или пък хотел "Venetian" на острова Колоан, който не просто е вдъхновен от романтичния италиански град, а е негова истинска реплика!

Макао може да е истински рай за комарджиите, но определно има какво да предложи и на онези посетители, които влизат в казиното от чисто любопитство и без желание за залагания. [[more]] Тук изброих само една малка част от онова, което може да се преживее там, но красивите градини, идеални за спокойни разходки, храмовете, музеите и автентичните пазари също не са пропускане. Къщата на Мандарина и крепостта "Fortaleza do Monte" заслужават особено внимание според мен. Както и малките съкровища, скрити из тесните улички, като една малка бръснарница, сгушена между няколко сгради.

Макаo е уникален и автентичен микс от култури, които са толкова далечни една от друга, но и които там, на моменти, изглеждат някак близки. Смесица, която едва ли съществува другаде. Странна, нелогична и в същото време интригуваща. Искрено се надявам, че това наследство ще се запази и след 2049 г. (когато изтичат договорените през 1999 г. петдесет години без промени в икономическата и финансовата сфера, както и някои специфични за автономния район характеристики) и тази малка частица земя няма да се загуби насред огромен Китай.

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.