Мароко е една от екзотичните дестинации в близост до Европа, която почти всяка жена мечтае да посети поне веднъж през живота си. Някои дори остават да живеят там. Но всъщност как се чувства една българка, пътувайки из красивото Мароко?
Между чувството за безметежност, когато се намираш в пустинята и тревожното любопитство, когато се разхождаш в малките претрупани с търговци улички на Маракеш, това, което остава трайно като преживяване в ума и сърцето, е усещането, че си взела участие в някоя от приказките на Шехерезада, но в по-съвременен прочит. Всичко, от храната до уникалните гледки на оазисите с техните палми и градини, ще ви очарова. Ще привикнете да пиете марокански чай по всяко време на деня, ще свикнете навсякъде да ви посрещат с усмивка и топло чувство на гостоприемство. Ще ви се стори, че топлият цвят на пейзажите винаги е бил част от обкръжението ви и ще се чудите как така не сте дошли по-рано в тази прекрасна и уникална с културата и природата си страна.
Все пак, момичета, бъдете внимателни. По принцип мароканците са много учтиви и усмихнати. Туризмът е една от основните индустрии и е добре организиран, дори полицаите са много отзивчиви и винаги можете да се обърнете към тях, за да ви упътят или дадат съвет. Но все пак се намирате в мюсюлманска държава, където жените по принцип не работят и не можеш да спреш жена на улицата, за да говориш с нея. Не можеш и да ги снимаш. Това важи особено силно в провинцията.[[more]]Поради тези причини западните жени (най-общо казано) се възприемат като лесно достъпни, а тези с бяла кожа и светли очи дори ги смятат за екзотични. Дори да не сте сама и да се чувствате в безопасност, оставете мъжа до вас да попита за посоката или да се пазари за цената на украшението, което сте си харесали, ако не искате нежелано внимание и фамилиарничене. Мароканските мъже не са агресивни, но ще се възползват от шанса да се докоснат до една „екзотична” жена:)
Насладете се максимално на вашата приказка от „1001 нощи”, но все пак си имайте едно наум!
За Гергана Владева
Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Като дете мечтаех да стана стюардеса, за да мога да обиколя света. По-късно, желанието за пътуване бе подплътено с мечтата да стана журналист,защото обичам да научавам за нови неща и да разказвам за тях. Нито една от тези мечти не сбъднах. Е, донякъде. Кръговратът на живота ме заведе в Етиопия, където живях една година. Следваха Румъния, Украйна... А впоследствие завърших Международен хотелски мениджмънт, та все около туризма и пътуванията се върти животът ми през последните години…
Където и да ходя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и начина на живот. Да се уча на търпение, креативност и мъдрост. Защото вярвам, че само пътешествието из непознати страни може да отвори в нас това, най-човешкото и лично познание, което иначе остава скрито за очите ни, ако не пътуваме. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата радост изпитана се опитвам да пресъздам в блога си.
Идеята, с която създадох „When Woman Travels“ е да се представя женската гледна точка и да бъде полезен на жените като цяло при техните пътувания. Защото ние, жените, сме любопитни и жадни за познание същества, а знанието за света е най-добрият начин да опознаеш самия себе си.
