Всички имаме своите любими летни кътчета по света. Места и пътешествия, планирани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Александра е от никъде, тъй като не помни къде последно е живяла повече от няколко години. Задържала се е най-дълго в Пловдив, защото най-много й е харесал. Не се занимава с нищо сериозно, но е запалена по фотографията, което личи и от снимките, които ни е изпратила.
Радост и вълнение. Събран багаж и приготвени билети. Не е далече, нито е ново и вълнуващо, но е толкова родно и успокояващо. Десета поредна година. Слизаш от автобуса, хвърляш багажа в квартирата. Банският е облечен още от вкъщи. Хукваш към скалния плаж. По пътя се здрависваш с всички познати, които не си виждал от година. Защото всеки дошъл веднъж, се връща пак...
Изритваш джапанките във въздуха и скачаш със засилка във водата, подминавайки всички останали познати, които лежерно играят карти върху нечие тяло на сянка. Защото сянката е малка, но хората са задружни. Здрависваш се с двете самотни медузи, гмуркаш се да кажеш здравей и на мидите до фара и излизаш доволна и усмихната. Току-що си измила една година труд, апатия и проблеми.
Квартира, душ, чисти дрехи, рошава коса. Фотоапарат в ръката. Време е да откриеш нови малки моменти и кътчета във вече изследвания изцяло град. Самодостатъчно спокойствие. Наслаждаваш се на тишината, масажиращите краката камъчета, на стария уличен Бъкстър, който е баща на поне шест поколения кучета в града, но има сили да направи още толкова. Най-накрая намираш това щастливо камъче с дупка, което търсиш от десет години.
Вече е вечер. Старият бар си е все там. Познати и непознати хора, мохито и нови бармани. След две седмици ще имате чувството, че се познавате цял живот. Разменяте номера, странички и истории. Догодина задължително ще се видите пак тук, защото който е дошъл веднъж, се е върнал отново. Умиротворение и пречистване.
Тръгваш си, но от изхода на града се обръщаш назад. В главата изниква спомен как първата година някой ти беше казал, че, ако се обърнеш назад, когато си тръгваш от Ахтопол, Съдбата ще те върне пак тук. Обръщам се няколко пъти. За по-сигурно.
Автор: Александра Александрова
