Начин на живот

Музеите в Швейцария – от нищо нещо

Няма смисъл да разказвам за художествените галерии на Цюрих и Базел – последната води началото си от 16-ти век и е най-старата публична експозиция в света. Подобни колекции просто се разглеждат задължително, ако човек попадне в съответния град и без съмнение поне нещо от тях се запомня завинаги.

Музеите в Швейцария – от нищо нещо
Няма смисъл да разказвам за художествените галерии на Цюрих и Базел – последната води началото си от 16-ти век и е най-старата публична експозиция в света. Подобни колекции просто се разглеждат задължително, ако човек попадне в съответния град и без съмнение поне нещо от тях се запомня завинаги.
 
Извън това обаче Швейцария очевидно няма подходящ климат, богата и бурна древна история и големи количества археологически находки. Не че това пречи всяко намерено в района парче от гърне да е изложено в музея и осветено като ценна реликва. Липсата на собствени артефакти Швейцария е компенсирала така – купила си е чужди. При това тази практика води началото си от преди поне два века. Професорите по археология и етнография от университета са били изпращани по света с огромни суми и са се връщали с буквално хиляди предмети, които са намирали място в музеите на страната. Очевидният недостатък на тази система е, че се купува каквото има и каквото може – примерно повечето племена не дават за нищо на света предмети, свързани с предците им, с култа към мъртвите и подобни. Също така е трудно да се систематизират хронологически колекции, съставени от купени по едно и също време неща. Затова етнографският музей в Базел – наречен още музей на културата – е организиран по друг начин – тематично. Изключително интересно и много по-впечатляващо от това да се редят предмети и вещи с табелки от кой регион или кой век са и други подобни, абсолютно лишени от емоции етикети. Пример – залата на „Представленията“ – има сложени маски от различни карнавали по света – включително кукерска – също така маски от японския театър, но и купички за чаена церемония, защото тя също е във всякакъв смисъл пърформънс. И така, обединени около една идея, се вижда как народите по целия свят от древни времена пресъздават и имитират света около тях. В съседната зала е „Знанието“ – в шарките на един женски шал от Африка се чете всичко, което трябва да се знае за жената, която го носи – семейно положение, колко деца има, какъв е статусът й в племето и още и още. До него – глинена фигурка на човече, цялото на дупки – това е китайско пособие за обучение по иглотерапия. До него – накит от тънко въже, на който са вързани различни по дължина връвчици – всяка от тях носи информация за собственика и означава определен факт. Папирус с различни магически знаци и картинки – изобщо всевъзможни носители на знанието от векове и хилядолетия преди да се появи писменото слово. Запомних всяка зала от този музей!
 
Друг пример – мелница за хартия. На четири (малки) етажа е направена възстановка на средновековна мелница за хартия. Аз дори не знаех, че през средновековието хартията се е правела от парцали – от памук и лен и от конопени въжета, които се накисват във вода със седмици, докато се разложат. Видях го там и получих един такъв, „мой“ лист – направен пред мен и специално за мен, прилича на дебел лист от блокче за рисуване. На втория етаж видях какви техники за писане е имало по света преди хартията, с какво и как се е пишело на папирус, палмови листа, кожи и кори от дърво – всичко е в отделни „чекмеджета“, всичко може да се огледа и дори изпробва. После ме научиха да пиша с истинско перо и да запечатвам с восък писмото си. На последния етаж има огромно родословно дърво на азбуките по света и как са произлезли една от друга. Стоях там половин час. На всеки етаж има майстори-печатари, които усмихнато и мило помагат на посетителите и е пълно с деца, които гледат с широко отворени очи. Просто музей от нищо, но за най-важното на света – книгите.
 
Няма да казвам тук защо децата ни трябва да израснат в такива музеи. Знам, че сте си го помислили. И понеже това са музеи не толкова с предмети, а с истории, нека поне се опитаме да им ги разкажем…