ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На гости на мистър Дарси в Пембърли

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ако тази гледка ви изглежда позната, значи „Гордост и предразсъдъци“ със сигурност е след любимите ви филми, защото това е имението Пембърли във филма с Кийра Найтли от 2005 г.

В реалността това място се нарича Чатсуърт хаус и е едно от най-знаменитите и красиви имения на Англия. Това е домът на семейство Кавендиш от 1549 г., така че още по времето на Джейн Остин е достатъчно известен и Елизабет Бенет го посещава по пътя си към Пембърли – така пише в романа. Впрочем филмът „Гордост и предразсъдъци“ е само един от многото, снимани в имението, последният засега е сериалът „Короната“. Всяко лято тук се провежда бал, наречен „Гордост и предразсъдъци“, а в музея на замъка се продават какви ли не тематични сувенири, включително и бюстът на мистър Дарси от филма.

Киното е илюзия, всички знаем това, така че не бях сигурна дали трябва да имам твърде големи очаквания спрямо реалността. Оказа се, че Чатсуърт хаус е магическо място, чието очарование никой филм не може да пресъздаде. В момента там живее 12-ият херцог на Девъншир и всички собственици назад във вековете само са добавяли към красотата на къщата и парка. Както отбеляза приятелката ми, истински късмет е, че в голямото родословно дърво Кавендиш не се е случил нито един пройдоха, който да проиграе или разпродаде семейните богатства. Вместо това всеки следващ херцог грижливо е възстановявал и доизграждал фамилното имение, като за тази цел са пожертвани други имоти на фамилията – сред тях и лондонската им къща на „Пикадили“.

В тази огромна къща няма нито едно помещение, което да не е съвършено до последния милиметър – с изрисувани тавани, с копринени тапети, с инкрустирани врати, подпрени с малки метални фигури, с безценни мебели и картини, подредени на няколко нива една върху друга. По някакъв начин в тази музейна обстановка е запазено и усещането за дом – в стаите има известна еклектика, заради предпочитанията на различните поколения към едни или други стилове, а етикетите и надписите на експонатите, свързани с къщата, са написани на ръка. Никога не съм виждала толкова странно решение и то моментално прави посетителите пристрастни към семейство Кавендиш.

А това е изключително семейство. Петата херцогиня на Девъншир, родена Спенсър, не само е пралеля на Даяна, но е и знаменита фигура в английската история – за нея има филм с Кийра Найтли и Рейф Файнс в главните роли. Ясно къде е сниман. Изобщо семейство Кавендиш с право се гордее с изключителните жени, носещи това име по рождение или с брак, сред тях са сестрата на Джон Кенеди, сестрата на Фред Астер, както и Стела Тенант. За всяка от тях трябва да се разкаже отделно.

Не по-малко интересни са и мъжете – шестият херцог, останал ерген до края на живота си, който построил цяло крило за гости и се развличал, като рисувал в бележниците си скици на най-добре облечените хора, които срещал при пътуванията си – той бил далечен предшественик на street style фотографите. Неговият далечен потомък през XX век, който притежавал дузини еднакви кашмирени пуловери, всеки с цитат или поговорка, избродирани отпред – до един ужасно смешни и леко неприлични.

За парка също може да се разказва дълго, като най-близкият по големина и стил, който съм виждала, е този във Версай. Изобщо имението Чатсуърт хаус е напълно достойно за голямата си слава. Намира се близо до Донкастър и Шефийлд, така че се стига само с един полет. Прекрасна дестинация за някой летен уикенд.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...