Ден 1
През последните 2 години гордо рулирах между мечтата и реалността. Светът на моите мечти – Франция, Париж и реалността – България, ролята на майка, служител, дъщеря...
Един ден се наложи да се събудя и да послушам душата си, която взе юздите и последва чистия поток на най-дълбоките ми желания и ме заведе на кулинарен курс във Франция! Не знам как се случи и как успях да се преборя със страховете, разума и вътрешния ми критик, но в крайна сметка го направих. И ето ме тук – уютно прегърнала се, все едно винаги съм живяла в Париж... Пристигнах с усещането, че се прибирам у дома – спокойствие, каквото никога досега не ме беше обземало.
За първи път тръгнах с почти празен куфар. Очакванията ги оставих вкъщи този път. Взех само вярата, която се настани удобно в душата ми. Просто се отпуснах, починах си от моето неспокойно Аз и си тръгнах със спокойни и сигурни стъпки към самолета, автобуса, влака...
Дъждът барабани по покрива на хотела и усещам как отмива все повече тъгата и гнева. Звучи като Gare du Nord и допълва идилията на моят малък свят днес.[[quote:0]]Сега отивам да подишам въздуха на парижаните....
Влязох в устата на лъва, за да открия къде всъщност е любовта - в моето сърце. Прескочих оградите и дишам с пълни гърди от въздуха на личната свобода.
Мога! Мога да бъда истински човек, добър или лош, но реален и жив! Мога да изсънувам всички онези картини на болка и страхове от подсъзнанието, за да вляза в новата реалност на моят нов живот.
Първата стъпка беше влакът. Ах, как не обичах влакове. Асоциацията винаги ми е била за "онзи последния влак", дето не бивало да го изпускаме. И когато тъмните облаци поляха обилно зеленината на предградието, в което съм, аз потеглих към гарата. Седя си кротко и чакам. Влакът дойде и ме върна в далечните спомени на моето детство – как с баба героично сменяхме влакове, докато пътувахме за Ловеч. Този епизод със спомените и ароматите на моите невръстни години продължи с часове. Отдадох му се цялата.
По-късно намерих мястото, което беше за мен светилище – кулинарната школа и реших малко да се поразходя по брега на Сена. Слънцето се усмихна, задуха онзи вятър, които го има на морето. Аз го наричам Вятър на промяната... Това, пак там от детството - Скорпионс, първата любов... И се започна едно ходене, и снимане, и дишане. Не ходих, а летях. Не мислех, а пишех. Не гледах, а чувствах. Бях влюбена и усещах как тази любов става все по-дълбока.
Идвала съм в този град досега много пъти, ама наистина много. Но днес беше първият ден на МИГА. Всеки аромат, всяко лице и ситуация ги запечатвах с усещането, че ги виждам само сега и само веднъж. Гледах сградите през дърветата. Усмихвах се сама и усещах щастието и любовта... 5 часа ходих и откривах късчета от мен в Париж... Табелката от старата ни къща, от онези сините със стрелка 58. Картички – стари, каквито колекционирах като 14 годишна. Картини, стари книги... Магия.
Ходех си аз там и снимах и изведнъж – „Мръсни танци“, плакат като от едно време. Франсетата организират фестивал. Но точно там, до Pont Nouf, за които ще разкажа отделно, това си беше чиста магия за мен. Този филм, заедно с „Хубава жена“ съм го гледала 20 пъти. А сега точно тук, където ме доведе интуицията ми, откривам красотата на това, което съм, но някак си съм забравила за него ....
Погледът ми се спря на лодките по Сена... Ах, как исках да се кача на една от тях. Приличат на тези на циганите от филма Шоколад с Жулиет Бинош и Джони Деп – разноцветни, с цветя, столове, маси и тиха идилия. Сгушили се под дърветата и лекичко поклащани от вятъра. На едната лодка обядваха четирима господа, в средата на огромния град, кротко похапваха риба и пиеха вино. В далечината надничаше Айфеловата кула, а аз бях папаракът, които искаше да запечата удоволствието им и да го изживее поне за миг с тях.[[quote:1]]
Ден 2
Валя почти през цялото време. Хубавото беше, че, когато усетих мириса на мая и нежното докосване на брашното, страхът се стопи, поне за няколко часа. Възхитена съм как хората, които обичат храната и своята професия излъчват силно сияние от положителни емоции, любов и страст. На всички курсове, които ходих в България и по света, всички свързват хляба с една дума - магия.
Обожавам го! Точно за това му свойство, че от 4 съставки и различни емоции, всеки твори и му придава различен вкус и чар.
Потопих се, отдадох се напълно на часовете около плота, месенето и слушането на емоциите, които преливаха в и около мен.[[more]]Резултатът – вкусен хляб фугас и ароматни билки, чери домати и маслини, хрупкави багети с много шупли, апетитен загар и нежно припукване. Багетите изискват технология, страст и здрави ръце... Умора нямаше, само усмивки и лек хумор от хвърчащото във всички посоки тесто.
После се наложи да се върна към реалността, а тя си беше все така кротко дъждовна. Взех едно капучино в Starbucks и се отдадох на усещането – доволна от себе си и хляба, който направих днес, отпусната гледах града, които жужи по Rivoli , младите хора които се закачат и си говорят... Колко хубаво!
