ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На път из странджанските села

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

От години ходим на Южното Черноморие и от години кроя неуспешни планове да обиколя поне малко от прочутите странджански села. Едва миналото лято се наканихме да го сторим, макар и откъсването от плажа да не е много лесно. В същото време направо е престъпно да си на крачка от една от най-вълшебните планини в България и да не си направиш труда да пристъпиш под дебелите ѝ сенки.

Друг свят те посреща по пътя от Царево към вътрешността на планината. Старите гори са сплели клоните си над пътя и само слънчевите полянки ти припомнят, че има и синьо небе. Табели на защитените местности се мяркат по пътя, а ти чакаш да дойде табелата на поне едно село от тези, които си набелязал за обиколката си. След 25 км идва Кости, бившо гръцко село, запазило старинния си облик с дървените си къщи и цветни дворове.

В покрайнините му тече магическата Велека – тук по-плитка и по-тясна от разлива си покрай морето, но все така притегателна за мен. Не знам дали съм си признавала, но първият път, когато видях устието на Велека преди 25 години, беше един от най-вълшебните мигове за мен. Без ни най-малко да се старая, се развълнувах от чистото и просто усещане, че съм свидетел на едно от чудесата на природата. Сега на този залив има гигантски строеж от страната на Синеморец, който като паметник на алчността човешка бди над девствения залив и ни припомня, че с малко можем да развалим толкова много... Но тук Велека е прекрасна – дива и зелена, тя прилича на онези реки от детството ни, в които всички сме газили и сме надничали за раци в подмолите.

После продължаваме за Българи, по-туристическото от двете села – заради нестинарството и заради няколкото исторически находки, които са го белязали на туристическите карти. Завършваме с няколко спирки в резерват Силкозия, най-старата защитена местност в България.

Струват си тези няколко стъпки, които ви откъсват от горещия плаж, и ви отвеждат в мрака на гората. Направете ги.

Всички пътища водят към... Bash Bar на „Градина“

Всички пътища водят към... Bash Bar на „Градина“

 

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...