Хората често свързват ноември с есенна носталгия, мъгла и мрак... Аз пък в последните няколко години свикнах да мисля за този месец по коренно различен начин! Защото в Европа октомври и ноември се считат за един от най-благоприятните периоди за сърф. [[more]] Който е попадал на блога ми, знае, че малко по неволя (благодарение на приятеля ми) се превърнах в сърф ентусиаст и фотограф, а днес сърф културата е неделима част от живота ми. Затова започнах и да прекарвам тези "носталгични" месеци или в чести пътувания до нашето море, или по бреговете на Португалия, Испания и Франция. Именно за тези преживявания искам да ви споделя днес и по-конкретно за годината, в която най-силно усетих свежестта на океанската есен, понеже прекарах три месеца в Югозападна Франция.
Истината е, че дори там есента се свързва с превалявания и дори лека мъгла. Но често след дъжда се показва отново слънце, климатът е мек и влажен, въздухът изпълва дробовете, вятърът е лек и топъл, а наоколо е пълно с вечнозелени растения. Освен това, когато човек прекарва целия ден на плажа, няма как да се почувства много есенно.
Всички местни жители идват с целите си семейства на брега, някои карат сърф (с дебели неопрени, заради ниската температура на водата), други си правят пикник или носят стативи и камери, за да снимат. Естествено, децата се забавляват най-много! Някои влизат във водата, други остават на пясъка или карат тротинетки, колела и скейт по крайбрежната. Много ми допадна спокойната и естествена атмосфера: майките не викат по дребосъците, нито ги ограничават в игрите. От друга страна, не липсват кучета и шумни младежи... И все пак всеки внимава да не притеснява другите, а плажната ивица е толкова широка и безкрайно дълга, че винаги има още малко място...
Целият район по южното океанско крайбрежие, в околностите на Saint-Jean-de-Luz, Hossegor и Lege-Cap-Ferret, е просто чудесен. Плажовете и селцата са подобни и доста спокойни, с изключение на Biarritz, който си е позната курортна дестинация. Едно от любимите ни места за сърф и снимане си остава Capbreton. Няколкото плажа там определено не са подходящи за плуване, но пък са прекрасни за сърф и есенен пикник. Пясъкът досами брега е винаги мокър и яркооранжев, заради големите и чести приливи, но по-назад, близо до крайбрежната улица и големите дюни, човек може да се излежава спокойно на фините светли песъчинки, да снима и да си похапва. За прословутите френски сирена няма да разказвам, те може само да се опитат, а що се отнася до виното, ще спомена само, че Бордо е само на 150 км на север... Сами си правете изводите какво добавяхме към всяка вечеря. :)
Иначе дните бяха заети от прости удоволствия: тичане, разходки, каране на лонгборд, писане и снимане. Е, имаше и доста часове във водата със сърф, някои по-изтощителни от други, преследване на вълни, борба за паркоместа и мръзнене с мокри неопрени... Но това си е част от чара на сърф пътешествията. :)
Измежду снимането на сърфисти и обикалянето на местните магазинчета не ми остана време да направя хубави кадри на самите селца, но мисля, че слънчевите плажове са достатъчна мотивация за всеки, който има желание да посети този по-малко познат район на Франция. Ако искате да научите повече за сърф приключенията ни в Испания и Португалия през есенния сезон, хвърлете едно око на блога ми. Усмихнат ноември!
Автор: Бианка Иванова
Бианка разказва историите на приключенските пътешествия, които предприема със своя приятел, в блога им Wild Home Dreamers. Млади, неукротими и с вкус към необикновените ваканции, те пътуват често, за да карат сърф, ски или просто да се потопят в някоя нова, непозната вселена, да срещнат чуждестранни култури, начин на живот и кухня. Няколко години, прекарани във Франция, тримесечно пътуване из Европа с кола, сърф ваканция в Португалия и месец на островите в Индонезия са само част от приключенията им... Освен в блога можете да откриете повече за тях и в Instagram, Facebook и Pinterest.
