Колкото и дълго да съзерцавам гледките, очите ми няма да се нагледат. Колкото и продължително да слушам вековната тишина, толкова повече имам нужда от нея. С колкото по-големи шепи вдишвам ароматите, толкова по-пристрастена ставам към тях. Сетивата ми нямат насищане. Колкото и често да идвам тук, толкова по-трудно ми е да си тръгна обратно. Усещам изконната връзката на цялото си същество с тези земи. Ако има кътче от картата на света, към което принадлежа, то това е.
Ненагледните Родопи - толкова нереални и толкова истински!
