Начин на живот

Няколко италиански афери…

Дойде време отново да се потопя изцяло сред снимките и спомените, които Италия ни подари.

Момичета, днес нашата гост блогърка Звезделина Цолова е решила да сподели с нас малко от своето лятно приключение в Италия. Звезди ще ни гостува често със своите истории в снимки и думи, които намират основно място в блога й Mint Stories. Ако търсите идеи за аутфита си днес, мнение за някой нов продукт, интересно място или просто вдъхновение, отбийте се там за поредната ментова история. А дотогава ние ще ви почерпим с една. Насладете й се!

Дойде време отново да се потопя изцяло сред снимките и спомените, които Италия ни подари. Изминаха няколко седмици от завръщането ни, а още не ме е напуснало чувството и усещането, което тази страна всеки път ми оставя. Подреждам си картите на различните градове, където сме били, билетите и всички онези малки неща, които събирам от всяко едно кътче (не знам дали и вие го правите, но аз започнах още от 10-и клас) в папка (не виртуална, а реална) и за миг пак се пренесох там.

Първоначално имахме за план с приятели да пътуваме до Италия с кола, но два дни преди пътуването ни се отказахме и си купихме самолетни билети до Пиза. Преценихме, че пътят е прекалено дълъг - 16 часа с кола срещу два часа полет, а и цените на билетите бяха много изкушаващи (около 100 лв. на човек в двете посоки). Разбира се, приключението с автомобил не може да се сравни с друго, както и гледките, които можете да видите, но истината е, че за подобен трип, в който да спирате и обикаляте всичко около вас, трябва да имате поне две седмици на разположение, а ние ги нямахме. Натежа и фактът, че повечето места, които искахме да видим, бяха много трудно достъпни за автомобил и сега, като се замисля, изобщо не съжалявам, че оставихме колата в София. Особено и с техния начин на шофиране и ужасно тесни улички…

И така, след като кацнахме в Пиза, се отправихме на другия ден към малкото провинциално градче Сардзана, където с приятели си букнахме цял етаж от къща (близо 100 кв.м., което е рядкост в по-големите туристически градове в Италия) с двор и барбекю. Разбира се, идеята беше да сме с кола, когато букнахме къщата, и можехме да си позволим да е където и да е. Малък пропуск, който осъзнахме едва когато стигнахме, и беше наистина огромно приключение в началото. За щастие, собствениците бяха много готини, знаеха малко английски (това не е типично за италианците, защото почти никой не го говори), колкото да се разбираме чудесно, супер отзивчиви и имаха огромен двор с пресни зеленчуци, плодови дръвчета и всички в околността идваха да си купуват от тях. Ах, а какви ароматни лимони имаше... [[more]] След като се настанихме, на другия ден се отправихме към Чинкуе Тере. Една моя несбъдната мечта, която бях виждала само по картички. Имахме за план да тръгнем по пешеходната пътека, която минава през петте селца (Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца, Монтеросо ал маре), но тя беше затворена, за съжаление. Затова си купихме карта за цял ден (16 евро на човек е цената) и пътувахме с влак, който е много удобен, с климатик и на всеки 10 минути.

Отново успяхме да се насладим на петте селца, а ароматът на прясно изпечена фокача се разнасяше навсякъде из тесните улички. Опитах най-страхотната паста и един традиционен за тук лимонов сладолед. Е, успяха и да ми откраднат портмонето и документите, но за щастие, с малко пари в него и резервен паспорт в къщата ни в Сардзана. Изобщо не разбрах как стана, но и не искам още да го мисля. Просто бъдете внимателни, аз бях чела преди това, че се краде много в Италия, особено в тази местност, която е пълна с туристи, уж бях внимателна, но никога не знаеш. Затова носете само парите си за деня у себе си, както аз за щастие, направих и резервни документи на мястото, където сте настанени.

Но стига вече за това, пропуснах да ви спомена и за едно много сладко и близко до Чинкуе Тере градче - Леванто. Кало се влюби в него, даже го хареса повече от Чинкуе Тере. Истината е, че е много по-спокойно и също толкова ужасно красиво. Заслужава си да го видите, ако ви остане време.

Може би най-любимата ми част от това италианско приключение беше разходката по червения килим до Портофино - сърцето на италианската Ривиера.

Тук имате вариант и с кола да изминете цялото това разстояние, но според мен ще загубите много, ако не ги извървите пеша тези 8 км. Пътеката започва от Рапало и Санта Маргерита Лигуре, където можете да оставите колата си на някой от платените паркинги (около 2 евро на час е цената) и да се насладите на крайбрежната си разходка. По пътя ще подминете няколко плажа с тюркоазени води, където можете да поостанете и да плажувате, няколко малки градчета и много цветни къщички, които се издигат терасовидно към върха на планините, докато накрая пред вас не се разкрият яхтите по крайбрежието на Портофино. Има една много интересна магия и енергия в този град.

Величествен, тайнствен, но същевременно ще го усетите много близък до вас, кипящ от живот и различен от останалите градове. Като изключим фенси частта, в която цяла тълпа от хора се е събрала около яхтата на някоя звезда и я чакат да слезе за обяд, в Портофино има за всекиго по нещо, но честно казано трудно ще прекарате повече от 1 час там, защото е супер мъничък. Затова ви препоръчвам да посетите и не чак толкова известното градче Камогли, което меко казано ни очарова. Имам чувството, че колкото по-малко е известно едно градче в Италия, толкова по-красиво и спокойно е то. Точно тази тайнствена нотка ужасно много ми допадна в Камогли.

След това се отправихме за няколко дни към Флоренция. Ще я запомня с най-уникалната пица, портокаловия ликьор „Аперол“, една песен на Тициано Феро, която ме преследваше навсякъде, страхотния апартамент на Марио, който ни посрещна супер сладко с типична италианска закуска, и приказно празните улици вечер. Този град става коренно различен, когато слънцето залезе. През деня жегата е убийствена, улиците са прекалено тесни или хората са прекалено много, не знам, но вечер всичко се променя. Всеки ден се качвахме на най-високата част в града, където посрещахме залеза. Тогава катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ и мостовете на Флоренция се обливаха в златна светлина, която показваше красотата им още повече. Точно така си заслужава да видите Флоренция, когато слънцето подчертава всяка една нейна извивка. Вечер, когато е пуста, тя става още по-красива... Истинска любов е наистина.

Липсваш ми, Италия!

 

Автор: Звезделина Цолова