Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Пекин – далечна мечта

Пекин – далечна мечта
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Пекин – столицата на Китай, богата с история и огромно си политическо наследство, възниква преди повече от 3 000 години. Градът, даващ подслон на повече от 11 милиона (!) жители, е главен културен и икономически център на Китайската народна република, известен със своите пищни дворци, религиозни храмове, огромни каменни стени и порти.

След 723 г. пр.н.е. на мястото на днешен Пекин се оформят няколко града, от 1421 г. до 1911 г. градът става столица на Китайската държава, приемайки името Пекин. През 1928 г. столицата на Китай е пренесена в Нанкин („Южна столица”), а името на Пекин е сменено на Бейпин („Северен Мир”). Девет години по-късно, след Китайско-японската война (1937-1945), градът е окупиран от японците, а след гражданската война той е завзет от комунистическите китайски войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна е напуснала очертанията на Стария град.

По времето на династията Мин (1368–1644) е построен и един от най-значимите обекти на столицата – „Забраненият град”. Наречен е така, защото в продължение на 500 години обикновени граждани не са можели да влизат в него. Величественото място е бил императорският двор на двайсет и четирима императори от началото на династията Мин през ХV в., до падането на династията Цин през 1911 г. Днес този паметник на културата е най-големият, най-цялостният и най-добре запазеният конгломерат от старинни сгради в Китай.

Друг голям туристически обект, който градът предлага – „Храмът на небето”, е разположен на северозапад от Забранения град. Религиозният храм е построен от династията Минг в чест на небето. Разходката из парка Бейхай започва от кръглия дворец, непосредствено зад портите на южния вход, а основната забележителност в него е Залата на придобития блясък (Чънгуан диен), където императорите сменяли облеклото си или просто си почивали.

Част от Великата китайска стена също е разположена на територията на китайската столица. Тя е едно от съвременните Седем чудеса на света и е най-дългият и най-големият отбранителен военен обект в древността. Дължината й е над 7000 километра, а от 1987 г. Великата китайска стена е вписана в Списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

Площад Тянънмън е един от най-големите площади в света с обща площ 440 хил. кв. метра. Площадът събира около 1 милион души и носи името на „Вратата на небесното спокойствие”, построена в северната част на площада, която го отделя от Забранения град. Строителството му започва през 1417 г. по време на династията Мин и е окончателно завършено през 1699 г. от династията Цин. Тук се намира мавзолеят на известния китайски политически лидер Мао Дзедун, а площадът е печално известен със студентските вълнения през юни 1989 г., когато многобройна тълпа от студенти е обстрелвана от китайската армия.

В Пекин съжителстват три основни стила в традиционната китайска архитектура – дворцов, жилищен и религиозен. Градът е бил планиран като два правоъгълника – първият е „Вътрешният град”, разположен около „Забранения град”, където са се намирали правителствените сгради, хамбарите и жилищните части. Вторият правоъгълник, обширният „Външен град”, е бил разположен в южната част и се е състоял от увеселителни и търговски части, както и от жилищните квартали на обикновените граждани.

Постепенната промяна в архитектурата на града се ускорява и с провеждането на Олимпиадата през 2008 г., когато градът се сдобива с нови пътища, модерни молове, огромни небостъргачи и нова, подобрена система на градския транспорт. Голяма част от олимпийските обекти са проектирани от чужди архитекти, а националният стадион, носещ името „Гнездото”, е завършен, предлагайки 90 000 седящи места.

Градът е известен и с всепризнатата си кухня – навред в Пекин има ресторанти, закусвални, пелменници, където се предлага едно от най-популярните простонародни ястия, всякакви видове пелмени с разнообразен пълнеж. Но безспорно най-характерната гозба в града остава „Патица по пекински”.

В наши дни в Пекин започва строежът на най-високата сграда, която ще е висока 500 метра и ще е с формата на ваза. В кулата, наречена Цзун, ще бъдат разположени административни помещения, но небостъргачът, изграден от стъкло и стомана, ще бъде най-новата атракция на града. Сградата ще се намира близо до Световния търговски център в Пекин и ще достига височина 330 метра.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.