Начин на живот

Пещера Голубовица, село Смилян – адреналин и водни приключения

Посещението на това чудно природно формирование е истинско приключение, което носи неповторима емоция и зарежда с висок адреналин.

Пещера Голубовица, село Смилян – адреналин и водни приключения

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Голубовица е една от все още слабо проучените български пещери. Посещението на това чудно природно формирование е истинско приключение, което носи неповторима емоция и зарежда с висок адреналин.

Голубовица е разположена на десния склон на Гарга дере, на 30 метра от леглото на река Еленска. Пътеката към пещерата започва край пътя Смилян – Могилица, а началната точка е обозначена ясно с надпис „Туристически маршрут Гарга дере“. След кратък преход по камениста пътека, въжено мостче и букова гора се озовавате пред входа на Голубовица 2.

Четирите ръкава на пещерата

Пещерата Голубовица е комплекс с три входа, разположен на няколко нива. Тя представлява система от 4 пещери (съответно Голубовица 1, 2, 3 и 4), генетично и морфоложки свързани помежду си. Голубовица 1 е малка пещера, която представлява карстов извор, от който изтичат водите на Голубовица 2.

Основната атракция в комплекса е пещерата Голубовица 2, която е подходяща за по-подготвените любители на пещерите, тъй като не е облагородена. Във водната пещера има множество подземни езера и река, която е особено вълнуваща за преминаване. Дължината на този ръкав все още не е известна. Малко след входа ви очаква кратко пътуване с лодка, с която се прекосява воден полусифон. От тук се разгръща същинската част на пещерата, като туристите се движат по течението на подземната река. На места водата стига до гърдите. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне, се виждат естествените образувания – сталактити и сталагмити. Маршрутът води до воден сифон, който може да бъде преминат само от водолази. [[more]] Голубовица 3 се намира над водната пещера Голубовица 2 и е подходяща само за подготвени изследователи, тъй като е труднодостъпна и опасна. Тя представлява хоризонтално формирование, подът ѝ е от скални блокове, а по тавана се виждат вторични карстови форми – сталактити и завеси. Населена е от прилепна колония.

Голубовица 4 е наклонена проходна пещера с дължина около 48 м. В нея липсват образувания.

Една от легендите за Голубовица разказва, че тук поп Мартин и Вълчан войвода скрили седем товара със злато. Съкровището се пазело от огромна змия на входа на пещерата. Тя убивала всеки, който се опитвал да проникне в нея, затова и никой не смеел да влезе.

Специална екипировка и водачи

Краткият преход до входа на пещерите е лесен, но в Голубовица 2 се влиза само със специална екипировка, в малки групи и с водачи спелеолози. На място се получава спелеоложко оборудване, необходимо както за проникване в пещерата, така и за преодоляване на водните препятствия – непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки.

Пещерният комплекс е достъпен през летния сезон и в началото на есента.


 

Още скални приключения

Вълнуващото пътешествие съвсем не приключва с разходката под земята. Една от атракциите тук е Via Ferrata – 140-метров метален път в скалата, изграден от железни стъпала и осигурен с въже. Вертикалният преход е истинско изпитание и може да се направи само с катерачно оборудване, което се предоставя на място. Финалният участък на това изкачване е под красиви скални сводове, изваяни от водата и ветровете.

Ако адреналинът ви не се е покачил достатъчно, имате възможност за още едно екстремно преживяване: спускане по алпийски тролей с дължина 45 метра, свързващ двата ската на Гарга дере между бреговете на р. Есенна, на височина 20 м над водата. „Полетът“ носи невероятно усещане за свобода и простор, което не може да бъде забравено.

Неизследвани подземни територии

Пещерната система е проучена и картографирана през 1969 г. от пещерен клуб „Студенец“ – Чепеларе, но при едно по-скорошно проучване се доказва, че действителната ѝ дължина е по-голяма от установените през втората половина на XX в. 300 метра.

През 2007 г., в рамките на състезание по спелеология за проучване и картиране на 18 пещери в района на Горното поречие на р. Арда, водолази от Плевен успяват да преминат 30-метров подводен сифон и откриват галерия с дължина 1,7 км. Откритието утвърждава Голубовица като една от най-дългите пещери в България. Тогава за първи път човешки крак стъпва на това място.

По време на същата експедиция археолози откриват в Голубовица артефакти, датирани от втората половина на четвъртото хилядолетие преди Христа. Тъй като пещерата е водна, се предполага, че керамичните находки са се свлекли от пещерата, която се намира непосредствено над входа на Голубовица.

До момента е известно, че през пещерата протичат две реки, като едната идва от района на село Кремене, а другата – от съседната махала Попрелка. Открити са 3 сифона, езера и големи каменопади.

При последната проведена експедиция спелеолозите се натъкват на нова галерия с дължина повече от 1 км, широчина 1 – 2 метра и височина 50 метра. Новото откритие дава основание пещерата да бъде причислена към една от най-високите в България.

При проведените няколко експедиции не е достигнат краят на пещерата. Спелеолозите допускат, че той вероятно е в местността Попрелката.

Проучванията на пещерата продължават, като специалистите очакват дължината ѝ да надхвърли впечатляващите 8 километра.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.