Този път съм определила два дни за родния ми град, в които изобщо не се навъртам в квартала (център на ремонтни дейности), нямам желание за кафенета, "Витошка" не ми е интересна, моловете изобщо, но на долната спирка - Сердика - е далеч по-спокойно.
Още излизайки отвън, ах-вам, защото пред погледа ни се разкриват мащабни разкопки на Сердика, която до този момент в моите представи се състои от няколко камъка около Ротондата, а освен това навремето от една врата наблизо се влизаше за обучения по гражданска защита, където, като начални ученици ни говориха за противогази и радиация два пъти годишно, така че тази зона не ми е от най-приятните в София.[[more]]Изкопават форума на римския град Сердика. Открити са двете централни улици, пресечената им точка е именно форумът. Толкова съм учудена, че забравям да вдигна фотоапарата даже. Наистина, особено ако сте софиянци, е невероятно вълнуващо какво се случва в момента - след десетилетия криене на това, което е под краката ни (неясно колко е унищожено покрай изграждането на сградите наоколо) изглежда, че Сердика най-после ще получи място и живот (който се е разхождал привечер из Римския форум, знае какво имам предвид - рядко красиво и приятно място) и ще открие част от минало, което си заслужава да бъде разказвано. Тук е бил един от центровете на Константин Велики. Останки от римски вили са открити чак до "Хаджи Димитър" – Сердика не е бил някакво сбутално кьоше на Империята, а един от големите й центрове.
Почти шокирана съм да науча, че в София има амфитеатър (в света са открити 77 амфитеатъра), че част от него може да се види във фоайето на хотел "Арена ди Сердика" (посетете го, входът е свободен), че има плоча, която е служела като рекламен надпис на арената (гладиаторски битки с крокодили, лъвове и други зверове), че амфитеатърът е бил от мащаба на Колизеума (разбира се, няма запазена постройка, а основи, части от стени, които се надявам никой за нищо на света да не надстроява с тухлички итонг).
Всичко това ме зашеметява, чувствам се като туристка в собствения си град и изпитвам смесени чувства на срам, че не знам и яд, че десетилетия са крили от нас Сердика.
Запътили сме се към църквата "Св. София", където имаме среща, която ще съчетаем и с посещение на археологическото ниво на базиликата. Нещо което ми е прелюбопитно - попадаме в ръцете на млада жена, студентка с блестящи очи, много добър английски и ентусиазъм, който само хората, които обичат това, което правят, имат. Вървим в подземието на базиликата, под която има не една, а три църкви, а отдолу се намира част от некропола на Сердика. Никога не съм очаквала, че останки от стени и гробове могат да са толкова интересни (задължително е наемането на гид, иначе разходката ще се изчерпи с минаване между стенички и гробници). Части от мозайки (някои реставрирани, по-стари от тези в Равена, но почти толкова изразителни, други в момента се реставрират, трети чакат финансиране), холограмни изображения, екрани за визуализация, стъклени пътеки, проправящи път из древното гробище – този музей няма нищо общо с онзи исторически кич, който се налага из страната в момента.
Най-забележителното нещо е малка гробница от ІІІ век пр. Хр. (която е открита не сега, а през 1911 г.). Вероятно семейна (според мен е толкова красива, че е на жена; прилича на място, което влюбен е изрисувал за любимата си) – дори не мога да сметна преди колко време е било това, но по стените има фантастично запазени стенописи. По времето когато християнските символи не са били разпространени, хората понякога са рисували гробниците - пищно. Тази е гробницата - с макове. Цъфнали, летящи свободно, като в истинско поле червени макове, символ на вечния сън.
Накрая се запознаваме с историята на базиликата, сама по себе си невероятна, и излизаме навън. Отпред - там, където с години имаше един метален капак (никога не съм се питала какво има отдолу) сега има стъклен павилион. Вратата се отваря и малка стълбичка води до сводеста гробница. Тя е на Хонорий. Век след маковете вече има кръстове. Малко е встрани от останалите и е по-особена. Проучена е чак през 1989 г. и после през 2002 г. Хонорий е важен, защото неговата гробница е единствената стенописна антична гробница, която знаем чия е. Разкривен надпис с гръцки и латински букви казва „Хонорий, божий раб“. Заслужава си да се надникне и в съседната по-малка гробница. Запазена е част от стенопис, вероятно изобразяващ Дванайсетте апостоли (с фантазия, разбира се, запазени са детайли от три-четири фигури) - впечатляващо изразителни лица.
Излизаме, благодарим и малко объркано питам: „А сега... на кого да разкажа?!“. Госпожата зад мен ме чува и отсича: „На всички!!!“
