Това е едно любимо място за бягство от София през уикенда. Близо е, а е толкова различно – Пловдив има друг релеф, гледки, настроение, атмосфера и дори други сезони. Пролетта там идва по-бързо, видяхме днес, с цъфнали дървета, светло-зелена трева и нарциси, жълтеещи се из стария град.
В Стария Пловдив всичко е малко и близо едно до друго, така че впечатленията са концентрирани, но без отегчението на дългите преходи. Удоволствието е както от катеренето по калдъръмите на стръмните улички, така и от надничането зад дуварите, мълчаливите обиколки на църквите и разходките из музеите със скърцащи дъски и резбовани тавани. Приятно ме изненадаха поставените навсякъде табла с информация, написана подробно и интересно за всяка забележителна църква и къща. Неприятно ме изненадаха, и не за първи път, неработещите без причина музеи, високата цена за вход в амфитеатъра и зеещите счупени прозорци на красивите къщи из центъра.
Както вече е ясно за всички, аз обичам музеи, а за тези в Пловдив мога да разказвам много. Буквално във всяка втора къща може да се влезе и да се разгледа нещо старо, нещо красиво или и двете. За съжаление туристите по улиците на стария град не отговарят по брой на тези в музеите, така че на някои места ние бяхме първите за деня посетители. В къщата на Златю Бояджиев ни дадоха брошура с кратка биография и малко снимки. Кое ме впечатли веднага - признат художник още като млад, преди 1944 година Златю Бояджиев пътува из цяла Европа. След това вече – не. Винаги се връщаме в тази къща, картините му са като цял свят, изчезнал, но приказен, с Орфей, каракачаните, свинарчето, овчарите, сватбите и село Брезово. А в етнографския музей има най-прекрасните носии. С тънки дантели, съвсем като прочутите „брюкселски“, със сложни гайтани на мъжките дрехи, с многоцветни престилки, с прекрасни цветни чорапи, реплика на които бих си купила и носила с голямо удоволствие. Само че реплики не се продават. А в раздела за бижута има колекция от пафти, колани и украшения, над които всяко момиче може да въздиша и днес. Реплики не се продават.
Няма да съжалявате и ако предпочетете Градската художествена галерия, къщата-музей на Цанко Лавренов, колекцията от икони в специално построената за целта сграда, къщата на Георги Божилов – Слона, Балабановата къща или тази на Хиндилян. Всяка от тях е достатъчна да предизвика малко носталгия, възхищение или размисъл.
А за спомен си взех нещо от антикварен магазин – това са най-интересните места за пазаруване в Пловдив според мен. Този път си намерих две порцеланови рисувани брошки. И за финал късен обяд на място с маси навън и поглед към зелените тепета и града наоколо. Има и още какво да видим и преживеем, за да има и следващ път…
