Начин на живот

Под небето на Тоскана

Не, не става въпрос за филма с Даян Лейн и Раул Бова, който всички сме гледали.

Не, не става въпрос за филма с Даян Лейн и Раул Бова, който всички сме гледали. След почти месец реших да разкажа за своето пътешествие до Италия. Приблизително толкова време ми беше необходимо, за да се отдалеча от емоциите и да събера впечатленията и мислите си в текст. Тоскана е влюбване от пръв поглед (извинявам се за клишето), което малко или много те разтърсва, ето защо за момент дори думите ти бягат.

Пътувахме дотам с кола през Сърбия, Хърватия и Словения. Колкото повече наближавахме, толкова по-зелен и живописно красив ставаше пейзажът. В Словения спахме в Блед. Ако досега не сте го посещавали, ви препоръчвам да го направите. Приказното езеро, носещо името на планинския курортен град, е нещо, което си заслужава да се види. Любопитното е, че в него се намира единственият остров в страната.

Можете да посетите и разгледате църквата на острова. Нарича се „Успение Богородично“, от брега до нея водят 99 стъпала, а според легендата едно ваше желание ще се сбъдне, ако отидете до камбанарията и ударите камбаната. Аз пропуснах да го направя, затова не мога да потвърдя доколко работи. :)

Можете да посетите и замъка Блед. Той е един от най-старите средновековни замъци в Словения, разположен е на върха на 130-метрова скала, бил е резиденция на Тито.

Можете да направите обиколка на езерото – пеша или с велосипед. Ние го обиколихме пеша за около два часа, защото спирахме често. Има доста пейки, на които човек може да поседне и да се наслади на гледката и на момента.

Ако решите пък да се разходите по вода, имате два варианта – лодките „плетна“, които правят групови турове, или малка лодка, с която сами да гребете.

Езерото и изобщо градът предлагат разнообразни опции за прекарване на време със семейството и приятелите – различни водни спортове, много добри условия за отдих, разходки, пикник. В единия край на езерото дори имаше плаж. Сред нещата, които ме впечатлиха най-силно, бяха цветът на езерото (в различните части на деня той е различен), както и величествената гледка към Алпите.

И след Словения идва ред на Италия! Бяхме наели вила в градчето Понтасиеве (Pontassieve), на 15 км от Флоренция. От гара Sieci, която се намира на няколко километра от Понтасиеве, можете да си хванете влак до Флоренция (2,60 евро в едната посока), слиза се на третата спирка, пътят е около десетина минути. До самата гара има безплатен паркинг и е наистина много удобно, защото влаковете са на често, с климатик са, а последният в обратна посока е късно вечерта. Т.е. имате свобода и предостатъчно време да се потопите в атмосферата на Флоренция, та даже да я видите и след залез слънце.

Във Флоренция има куп забележителности и обекти за разглеждане и посещение. Сред тях са катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Il Duomo Santa Maria del Fiore), Площадът на Синьорията (Piazza della Signoria; там е сградата на Стария дворец, както и множество статуи на известни скулптури, включително копие на „Давид“ на Микеланджело).

Можете да посетите галерия „Уфици“ (Galleria degli Uffizi – тук са събрани шедьоври на изкуството от различни епохи, сред които и част от колекцията на Медичите; ще видите произведения на Джото, Рубенс, Тициан, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаело и др.), площад „Микеланджело“ (Piazzale Michelangelo), Фонтана на Нептун (Fontana di Nettuno), Понте Векио (Ponte Vecchio или „Стар мост“ на река Арно, който е покрит).

Във Флоренция са и къщата-музей на Данте Алигиери, базиликата „Санта Кроче“ (Santa Croce – тук са погребани Микеланджело, Данте Алигиери, Макиавели, Галилео Галилей, Джоакино Росини и др.), Дворецът „Пити“ (Palazzo Pitti – това е най-големият дворец във Флоренция, в миналото е бил резиденция на владетелите на Тоскана, а днес помещава няколко музея и галерии).


Всички гореизброени са задължителни, но ние (като едни истински лаици) предпочетохме да сме повече време навън на открито. Искаше ми се да дишам флорентински (макар и безумно горещ) въздух максимално дълго, лежерно да се разхождам из тесните улички и по широките площади, да похапвам вкусно-вкусно в кокетните ресторантчета с подредени на тротоара миниатюрни масички, за да взема със себе си частичка от този град.

Затова може да прозвучи странно, но отделихме повече от час на самия бряг на река Арно, където дори се разходих боса във водата и се върнах за малко към безгрижието на детството.

Има едно много приятно място във Флоренция, откъдето се открива чудна панорамна гледка към града – Vip’s Bar. Освен това пицата там е страхотна! 

Разбира се, не пропускайте да си поръчате и Aperol Spritz, но това, смятам, е дори излишно за споменаване – тук Spritz се пие всеки ден, преди да се премине към тосканското вино. Поне при мен беше така... :)

И като казах вино... Другите градове, които разгледахме, бяха Сан Джиминяно и Сиена. По пътя до тях хълмчетата, покрити с лозя, са истинска прелест. Спирахме, за да снимаме, защото наистина е приказка... или филм, или каквото си пожелаете!

Сан Джиминяно и Сиена могат да се разгледат в рамките на един ден. Сан Джиминяно с неговите кули, крепостни стени и тесни улички те пренася в друго време и пространство. Силният аромат на прословутата тосканска кожа, който се носи от всички онези магазинчета за чанти и аксесоари, те преследва дълго след това. В Сан Джиминяно можете да опитате превъзходно джелато и да си купите вино от региона, разнообразието е повече от задоволително. Задължително отделете време за това бижу, когато сте в Тоскана!

Сиена е различна – тя все пак е главен административен център на едноименната провинция. Историческият център на града е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Сред забележителностите тук са Сиенската катедрала (Duomo di Siena) и Площад дел Кампо (Piazza del Campo). На него се намират сградата на Kметството (Palazzo Pubblico) и кулата Torre del Mangia. Има, разбира се, и доста църкви и базилики, които бихте могли при желание (и повече време) да разгледате.

Задължително обаче (поне за мен) е да седнете в някое от заведенията на Piazza del Campo.

Последния ден отидохме и до крайбрежието – избрахме си Сан Винченцо (San Vincenzo), курортно градче в провинция Ливорно. Яхтеното му пристанище беше впечатляващо.

В района има множество плажове, като някои от тях са каменисти. Ние попаднахме точно на такъв. До него се стига след слизане надолу през гора. Не ми допадна плажът, защото не бях подготвена с обувки (от тези, с които можеш да влезеш във водата, без да се хлъзгаш или нараниш), но реално мястото беше доста красиво, защото е закътано като заливче, с чудни скали и кристално чиста вода.

Накрая ще кажа няколко думи и за хората на Тоскана. Те са топли, ведри, отворени, винаги готови да помогнат. Красиви. Направиха ми впечатление жените на около 60-годишна възраст – толкова млади като излъчване, елегантни, цветни, модерни и свежи. Мъжете дори няма да ги коментирам – там е ясно, неслучайно в началото споменах Раул Бова! Тосканците (а и изобщо италианците) не бързат за никъде, живеят и се радват на момента. Няма как да не те очароват и няма как настроението и емоцията да не ти липсват след това.

Ако предприемате пътуване до Тоскана, ви препоръчвам да си планирате две седмици за там. Според мен това е времето, за което може спокойно да бъде разгледано всичко в района. Пожелавам ви слънце, любов и вино под небето на Тоскана! :)