ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Понякога пътешествията не са това, което очакваме

Понякога пътешествията не са това, което очакваме

Понякога, всъщност по-често отколкото ни се иска, пътуването не е гледане на света през розови очила и потапяне в сладостна омая сред уханието на прясно изпечени кроасани или лениво плискащи се в брега морски вълни. Понякога пътуването е куп немити чинии, мрачно зелени зъбери, влажни каменни стени и дълго, мъчително изкачване със силно скърцащ автобус. Важното е да се надсмиваш над всичко, за да извлечеш поука от всеки миг на път.

Беше последният ми ден в Таормина – най-красивото и романтично място в Сицилия. Кацнала на върха над морето, очароваща с изобилието от цвят на бугенвилия и стари, ама много стари вили и хотели с прекрасни морски гледки, Таормина е мечта. Нещо като Санторини на Сицилия.

След цяла седмица сред тази красота, решавам, че трябва да видим и селцето, кацнало още по-нагоре, на самия връх. „Оттам гледката трябва да е още по-убийствена!“, си мисля.

Първо, за да стигнем до Кастелмола, трябваше да прекараме час и половина в автобусчето, да направим пълна обиколка на маршрута му, за да стигнем до селцето, което е само на 5 км от Таормина. С добре продухани глави стигаме горе и ни казват, че последният автобус е след два часа.

Набързо правим обиколка, вече изморени и започващи да премръзваме. С разочарование виждам, че Кастелмола е много по-безлично място в сравнение с Таормина. Понякога, всъщност по-често отколкото ни се иска, туристическите брошури украсяват обстановката.

Едно от малкото наоколо ресторантчета бе пълно. Голяма врява се вдигаше – сицилианска музика озвучаваше мястото, на което бяха кацнали десетина маси с червени покривки. Отблизо се оказа, че са мушами. На рекламните бордове отпред мястото предлагаше обедно меню с щедри предложения: салата + лазаня + десерт + кафе + вино и чашка от местното бадемово вино за диджестив. Решихме, че е добра идея да опитаме от готвеното на местна сицилианска мамма.

Седнахме и мамма ни посрещна с усмивка и едва кретащи крака. Нямам идея как издържа да обслужва клиентите, без да се спре и за минута. Но няма и избор. Ресторантчето бе пълно и още хора идваха.

Мястото ми откриваше гледка към вътрешността на „ресторанта“. Едно помещение, в което цар бе синът, представляваше кухнята. Не можех да видя подробностите през купа от чинии, но виждах мръсните гъби на мивката. И започнах да усещам как бавно ми минава апетитът. Фокусирах погледа си и осъзнах гледката на немитите огромни чинии, подредени на високи купове, разделящи нашата маса от кухнята. Всъщност мити бяха и чакаха да бъдат сервирани на следващия клиент. Обаче от долната им страна се виждаше дебел пласт нечистотия на черни ленти, която обточваше ръбовете им.

Донесоха салатата ми и за пръв път в живота си видях в ресторант пожълтелите ъгълчета на салата айсберг да надничат сред резенчета поизсъхнали моркови и още по-дехидратирани краставички. Само доматите изглеждаха що-годе свежи. Французинът на масата вляво ни пожела „бон апети“.

Обрах каквото мога от салатата. Олиото и оцетът дойдоха в омазнени и полуръждясали бутилчици. През това време ни сервираха щедро каничка червено вино. Леле мале, сякаш пих оцет! Учудването ми стана още по-голямо. Как изобщо е възможно това в Италия, в Сицилия?! Там, където храната и времето за хранене са поставени на пиедестал.

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.