Начин на живот

Праисторическо и тракийско светилище в местността Градище, с. Долно Дряново

Праисторическото светилище в местността Градище край село Долно Дряново представлява каменен ансамбъл от гигантски профили на мъже и фигури на животни – костенурки, змии, риби и птици. Намира се на 5 километра от селото, на пътя за Сатовча.

Праисторическо и тракийско светилище в местността Градище, с. Долно Дряново

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Праисторическото светилище в местността Градище край село Долно Дряново представлява каменен ансамбъл от гигантски профили на мъже и фигури на животни – костенурки, змии, риби и птици. Намира се на 5 километра от селото, на пътя за Сатовча.

Светилището е разположено върху рид с дължина приблизително 700 м. Върху рида с площ около 20 дка се открояват три изявени скалисти възвишения с максимална надморска височина 879,80 м. Те са естествено защитени, достъпни единствено от северозапад. От всички останали страни са оградени от внушителен и живописен каньон. Склоновете са много стръмни, а на места скалите са почти отвесни, като от изток образуват пропаст с дълбочина над 50 м. Върху билото и по южния склон има неголеми, естествено заравнени площадки, оградени с оголени скални блокове. На места скалите оформят причудливи фигури – човешки профили и анималистични изображения. Комплексността на композициите, качеството и вида им, както и строгата им пространствена ориентация създават впечатлението, че някои от фигурите са резултат от изкуствени изсичания и обработка на скалите. Могат да бъдат забелязани изкуствени заравнявания, изграждане на улеи и т.нар. шарапани, които се свързват обичайно с религиозните вярвания на траките и с практикуваните от тях възлияния.

Най-ранните следи от обитаване на местността са от залеза на каменно-медната епоха (края на петото – началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр.). В скални ниши и заслони върху югозападния склон на рида Дъбраш са документирани находки на фрагментирани глинени съдове и опожарени камъни.

Според археологическите изследвания праисторическото светилище недалеч от Гоце Делчев е на около 7 000 години (късен халколит) и е едно от най-старите светилища в Югоизточна Европа. Датировката е направена от доц. Лещаков от Софийския университет. Светилището се разполага на площ от 500 дка и се състои предимно от скални масиви.

Тракийското светилище е възникнало през първото хилядолетие пр.Хр. Открити са различни съоръжения, свързани с религиозни обреди – глинени олтари, култови сгради с каменни основи и оградни стени. В естествени скални цепнатини и ниши са открити обредни дарове като глинени съдове, лампи, изделия от метал. Мястото е използвано за светилище чак до епохата на Късната античност (ІV – VІ в.), като са били извършвани различни жертвоприношения, възлияния, процесии и празнични угощения.

Светилището е открито случайно през 2000 г. от професора математик Тодор Бояджиев. На път за Гоце Делчев той спира в отбивка на шосето и навлиза в гората. Там се натъква на своеобразната гигантска скулптурна изложба на открито, която до този момент е известна само на местните овчари, ловци, лесовъди и бракониери, за които необичайните скални образувания са просто игра на природата и стихиите. Задълбочените научни изследвания на мястото и фигурите започват едва след като проф. Бояджиев привлича вниманието на колегите си историци и археолози. [[more]] Първите археологически проучвания са проведени през 2008 г. и доказват, че на това място има културни следи от праисторическата и античната епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие се отнасят към късната каменно-медна епоха (края на петото хилядолетие пр.н.е.), а най-късните археологически материали датират от късноримската епоха (ІІІ – ІV в. от н.е.). Праисторическите съдове са изработвани на ръка или с помощта на грънчарски калъпи. При декорацията на керамиката са ползвани различни техники – врязана, набодена, отпечатана, рисувана, като най-широко застъпено е рисуването с графитна боя. Графитната рисунка е нанесена прецизно, орнаменталните композиции са умело балансирани, а сивкавият метален блясък на графитните линии се откроява на фона на тъмната, излъскана повърхност на съдовете.

Допълнителен колорит в орнаменталните схеми внасят запълнените с червена и жълтеникава минерална боя полета. Най-многобройни са културните следи, оставени от тракийското население през ІІІ – ІІ в. пр.н.е., което е използвало това място като светилище.


Скалното светилище на траките в местността Градище притежава всички основни характеристики на този тип обекти – каменни заграждения, депа за дарове в скални цепнатини и ниши, глинени олтари. 

Досега са проучени основи на зидове от сгради и зидове, които ограждат сакрални пространства, издигнати върху скални масиви. Изключителен паметник е и откритият глинения олтар – „есхара“, с врязана украса по повърхността, който се свързва с практикуване на възлияния и други религиозни обреди. Открити са и движими артефакти – глинени съдове, лампи, глинени тежести за стан и прешлени за вретена, железни оръдия на труда. Датировката на тези находки показва, че светилището е било използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ – ІІ в. пр.н.е. и в римската епоха (ІІ – ІV в. от н.е.).

В това древно праисторическо и тракийско светилище, което е най-малко на 7 000 години, допреди десетина години са извършвани култови обреди за лечение на женско безплодие, на неми и сакати хора.

Скалната арка мегалит продължавала да се използва за традиционни народни обредно-магически действия – най-вече за лекуване на тежки (главно женски) заболявания. Арката, която местните хора наричат „мушилка“, или „промушвачка“, а покойният проф. Бояджиев назовава „Чистилището“, поразява с внушителните си размери. Преминавайки през мушилката рано сутрин при изгрев слънце, лекуваният изоставя символично старата си връхна дреха край арката и продължава в нова, т.е. придобива нова същност, ражда се за нов живот. Оставя и монети върху южния камък на арката в дар за полученото здраве. Там се поставят и червените конци, с които предварително измерват болния. На базата на семантичния анализ е възможно тълкуване на лечебния ритуал като модернизирана вариация на обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия, осъществяван чрез слизане в подземния свят.

Чистилището е само една от десетките тройни конструкции, при които каменни образи на змии, жаби, риби и костенурки са накачени един върху друг. Гигантските каменни човешки глави са наречени от професора „Тангра 1“, „Тангра 2“ и „Тангра 3“; на други места се споменават като „Владетел“, съответно 1, 2 и 3. Те се съзерцават само под определен ъгъл и точно проектирана дневна светлина. Върху издигащ се в посока юг скалист нос са издълбани като с нож множество ями с кръгла форма. Скалните изсичания оформят космически слънчеви кръгове – доказателство, че това е древен тракийски храм. Скалата е осеяна с фрагментирана керамика, датираща основно от предримската и късноантичната епоха, твърдят археолози.[[more]]Благодарение на съвместен европейски проект между българската община Гърмен и гръцката община Тасос, озаглавен „Увеличаване атрактивността на трансграничния регион Тасос – Гърмен чрез надграждане на местните природни дадености“, комплексът вече е достъпна туристическа дестинация, подобно на Перперикон. В рамките на проекта през 2013 г. официално е открит Ландшафтно-исторически парк „Градище“, който обхваща изцяло територията на археологическия паметник на културата „Праисторическо и тракийско светилище в м. Градище“, деклариран като недвижима археологическа културна ценност с предварителна категория „национално значение“. Целта на проекта е облагородяване на природните ресурси на района и популяризиране на кулурно-историческото наследство, намиращо се на територията на двете общини. Предстои още много работа за историци и археолози, тъй като археологическата находка обхваща площ от над 500 дка, а досега са проучени не повече от 150 дка. Вече са изградени екопътеки, беседки, заслони, чешми, дори пречиствателна станция.

Облагороденото тракийско-мегалитно светилище в местността Градище край село Долно Дряново е поредната туристическа атракция в Гоцеделчевския край наред с архитектурните резервати „Ковачевица“ и „Лещен“, античния град „Никополис ад Нестум“ и Огняновските минерални бани– утвърден балнеоложки курорт с национално значение.

Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км от село Долно Дряново в посока Сватовча и Доспат. Все още няма указателни табели и самият комплекс не се вижда от пътя. За ориентир може да служи площадката с каменната чешма, която се намира отдясно на шосето. Площадката е удобна за паркиране. До каменните глави може да се стигне с автомобил или пеша – те са на около 300 – 400 м от чешмата. Само попитайте и местните хора с готовност ще ви разяснят как да стигнете до светилището.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.