Начин на живот

Пътешествие до Истанбул – срещата

ВПриказки за далечни царства и морета, за източни и арабски страни с мирис на канела и бадеми, на мускус, остри подправки и ароматен тютюн, истории за затворен в наргилета дух, за морски вълни и пътешествия, за силен чай, подноси с локуми и тежки сладкиши, поставени пред балдахини на принцеси с големи забулени черни очи, потрепващи от блясъка на златото по нозете и ръцете. Приказки за мъже с шалвари, ятагани и цветни чалми. От там, от времето на пресечната точка на времената се завърнах и донесох вкуса на турския чай и локум – леко сладък, макар и приглушен от шамфъстък, лешници и орехи.

Пътешествие до Истанбул – срещата

В неделя сутринта, но миналата, се завърнах от едно дъждовно, студено и емоционално време, време, което прекарах между две морета и между няколко исторически епохи. Време, през което бях навсякъде и се завръщах отвсякъде. Време, през което дъждовните капки по чадъра ми изглеждаха като елмази и перли – като в тези приказките, които дъщеря ми винаги иска да й чета. Приказки за далечни царства и морета, за източни и арабски страни с мирис на канела и бадеми, на мускус, остри подправки и ароматен тютюн, истории за затворен в наргилета дух, за морски вълни и пътешествия, за силен чай, подноси с локуми и тежки сладкиши, поставени пред балдахини на принцеси с големи забулени черни очи, потрепващи от блясъка на златото по нозете и ръцете. Приказки за мъже с шалвари, ятагани и цветни чалми. От там, от времето на пресечната точка на времената се завърнах и донесох вкуса на турския чай и локум – леко сладък, макар и приглушен от шамфъстък, лешници и орехи. Остър и мек. Силен и разтеглив. Поглаждащ небцето и оставящ своята следа на острота, която реже. Бавно, без да наранява. Вкус, изграждащ нови образи и спомени, в които се завръщам и потапям.    

Градът на Босфора – срещам се в него за четвърти път, пристигайки за Биеналето в Истанбул. Този път като участник в съпътстващата изложба на биеналето InterFACES-istaNbUL.
[[quote:1]]Излизам и вървя по улиците на града, заедно с тълпи, които бързат и едвам пристъпват. Опитах, но не вкусих топлината на печените кестени. Не смогнах уплашена от мръсните ръце на продавача. По улиците на града вървят тълпи и пак тълпи, все едно отмерват капките в стръмните улички, пропити с влага и с усещане за неизбежност. Шест и половина е и до 7 имаме време. Вратата се отваря и се потапяме в мириса на баня. Не, не отиваме на турска баня. Отиваме да преживеем срещата с водата, тъмнината и тишината в движението на рибите под краката. 

Водохранилището на Истанбул или Цистерна на базиликата, мистично място, където няма нужда от водачи, нито от преразкази на гидове, заучили уроците си на английски, немски, руски и испански. Цистерните наречени „Потъналият палат” са уникално място, единственото покрито водохранилище за питейна вода в града и въпреки че е под земята, въздухът е изключително свеж и прозрачен като капка. Място на капка, която пада, и пада, и пада.
[[more]]Място на единствените запазени каменни римски глави на горгона Медуза, взети от друга римска сграда, обърнати като основа на две колони. Светлината е насочена и оформя тайнствени чудовища. Водата леко шепти. Очите на двете каменни глави са огромни и живи. Змиите в косите леко се приплъзват, водата капе тихо и неотменно. Място на забрава и на не-искане. Пътеките-коридори са хлъзгави и влажни, внимавайте. Водата е плитка и изпъстрена с огромни шарани и по-малки риби, чието движение оставя блестящи следи в черната вода. Водата капе и се пропива в кожата. Тишина. Кап-кап-кап…А на изхода има дневна светлина.

[[quote:0]]
Съвет, ако ходите в Истанбул – излезте от сградата на Цистерните и вървете малко по-нагоре или малко по-надолу. За ориентир вземете линията на трамвая. Влезте в градината на каменните отломки: останки от антични торсове, нозе, ръце, глави, капители и каменни цветя по саркофази. Без тъга. Попадате във времево-пространствен процеп – това е Археологическият музей на Истанбул. Преди да влезем в музея, с моите спътнички седнахме в градината на турски чай и баклава. Вкусът й беше по-приемлив за небцето, по-европейски. Истинските баклави и кадаифи в Истанбул се правят с овнешка лой, но това не ни стряска. Пием чай и дишаме, почти прогонени от студа и силния вятър, които са безмислости и ни гонят, да вървим по калдаръма, изпълнени с емоции и миризми. Ще се върнем утре. Днес е само началото на поредната ни любовна среща. Среща с емоционалния Истанбул...

[[gallery]]