Начин на живот

Пътешествия из Виена – магазини като музеи и обратното

Всичките ми приятелки отказват да ходят с мен по магазините. Имам предвид не да обикаляме обичайните high street марки, които до една присъстват вече в България, а дизайнерските бутици на големите модни къщи, където винаги е интересно да се отиде, колкото заради красивите стоки, толкова и заради интересните купувачи. За разлика от София, в тези скъпи магазини продавачите не се натрапват излишно и ако стоят отстрани и наблюдават, то е защото чакат и най-малък знак с поглед или дума, за да се приближат, а не защото са преценили, че няма нищо да си купим. Бутиците приличат на музеи, вътре има сравнително

Пътешествия из Виена – магазини като музеи и обратното

Всичките ми приятелки отказват да ходят с мен по магазините. Имам предвид не да обикаляме обичайните high street марки, които до една присъстват вече в България, а дизайнерските бутици на големите модни къщи, където винаги е интересно да се отиде, колкото заради красивите стоки, толкова и заради интересните купувачи. За разлика от София, в тези скъпи магазини продавачите не се натрапват излишно и ако стоят отстрани и наблюдават, то е защото чакат и най-малък знак с поглед или дума, за да се приближат, а не защото са преценили, че няма нищо да си купим. Бутиците приличат на музеи, вътре има сравнително малко хора, безупречно чисто и подредено е и някои от нещата са прекрасни и са вдъхновение за именно онези дрехи и аксесоари, които всички носим – всеизвестно е, че дизайнерите измислят и налагат тенденции. Затова влизайте смело навсякъде, където си поискате, момичета! Ще ви е интересно.

Виена е сравнително малък град и всички известни магазини са струпани на едно място. Продавачите – или консултантите – са главно руснаци или азиатци – според преобладаващите клиенти на тези магазини. В бутика на Луи Вютон дебели руснаци пият шампанско, сервирано върху малки златни подноси, докато жените им пробват наред всички обувки в магазина. В бутика на Долче и Габана с най-голямо внимание се отнесоха към един типичен руски новобогаташ – по джапанки и бермуди, с бръсната глава и мечешка походка. Иначе там колекцията за жени е най-красива, безупречно изработена и роклите с десени на домати или чушки предизвикват неволна усмивка. В магазина на Ферагамо са най-съвършените чанти и обувки, всяка с някакъв малък детайл, който да оправдае както високото реноме на марката, така и впечатляващата цена. В бутика на Гучи е малко мрачно и изобилието на черни чанти и аксесоари се губи по рафтовете, затова пък до него е магазинът на Армани, където на витрината има сватбена рокля-мечта и вътре е пълно с мечти –рокли за коктейли, балове или просто блузи в пастелни цветове, в които всяка жена ще изглежда стилна и красива. А при Шанел има най-обикновени брошки-цветя от плат по 300 евро, които са като въплъщение на арогантността на Лагерфелд и претенциите на марката. Нищо друго не ми хареса там, а същото цвете си купих от H&M.

След магазините-музеи, любимите ми два музея са този на декоративното изкуство и този на броните и оръжията. Имената им може да звучат безинтересно, но и в двата има неща, които просто няма къде другаде да се видят, при това са в много интересни сгради. Просто не е за вярване, че през вековете с такава прецизност, вкус и изящество са изработвани рицарски брони, мечове или пушки – за да бъдат убивани хора. Видяхме ризници за малки деца, колко различни са били от нашите онези дечица, които съвсем мънички са учени да носят ризница и меч, животът им е почвал рано и свършвал бързо – в музея почти нямаше табела за някой, доживял 50 години. А в приложните изкуства има огромни сбирки от мебели, дивани, столове, ветрила, ръкавици, килими, стъкло и дантели, които е невъзможно да са направени от човешка ръка – толкова са изящни и красиви. Историята на красотата, сътворена от човешка ръка е дълга и за щастие още не е свършила…