Начин на живот

Разходка до Хисаря

"Спокойствие и уютна меланхолия ме обземат всеки път, когато съм на почивка тук."

Под южните склонове на Средна гора, на 40 км северно от Пловдив, в централната част на България се намира град Хисар. Уютен град с големи паркове с площ от 100 хектара, в които има 300 растителни вида, като началото е поставено през 1892 г. от швейцарския инженер Люсиен Шевалие с парка около вече нефункциониращата баня "Топлица". Впоследствие се оформят и други прохладни и красиви паркове около и край извор Момина баня, Летния театър, в бившата възстановителна база на Министерски съвет.

В града през 1933 г. местни ентусиасти създават археологическо дружество, чиято цел е да събира, опазва и популяризира богатото археологично наследство на града. Председател е генерал Тодор Марков, благодарение на когото е събрана богатата колекция от археологически и етнографски находки, отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи и статуи. По многобройните монети - златни, сребърни и бронзови, може да се проследи историята на различните народи, населяващи местността. Тази музейна сбирка първоначално е съхранявана в дома на генерал Марков, през 1953 г. прераства в държавен музей, а през 1960 г. е преместена в сегашната сграда на Археологическия музей.

Тодор Марков умира в родния си град през 1950 г. Въпреки че е обявен за паметник на културата, в момента великолепният му дом е в плачевно състояние, печален факт валиден за повечето красиви образци на архитектурата в страната ни от времето след Освобождението до Деветосептемврийския преврат.

Читалището на Хисаря е учредено на 14 ноември 1904 г., като лично Иван Вазов дава съгласие то да носи името му.

Вазов дарява сбирка от свои книги с автограф, както и такива от други автори. Пази се оригинален метален печат с образа му. Днес читалището разполага с богат библиотечен фонд, към него има самодеен фолклорен танцов състав, "театър без диплома", школи по пиано и акордеон. Организират се поетични вечери, изложби, концерти.

Градът е известен с 22-та си извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. Основите на организираното балнеолечение в България са поставени именно тук. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава "Правилник за експлоатация на хисарските бани", а чешкият химик Состержонек в лабораторията на санитарния съвет на Пловдив прави анализ на пет от минералните извори. Това е първият химичен анализ на минерални води у нас.

По-известните извори са Момина баня, Момина сълза, Стублата, Топлица. Най-горещ е Топлица с 51 градуса, върху него е построена първата баня още по време на Римската империя, днес останките й са археологически обект, по който поне от две или три години наблюдавам да се работи по Европейски проект. Колкото до затворената сега баня "Топлица", чиято архитектура, подходящо свързана с ландшафта на заобикалящия парк, напомня за Италия, така и не успях да открия сведения за прекратената й експлоатация. Водата е подходяща за лечение на гинекологични заболявания, заедно с водата от близкия извор Бистрица, която не става за пиене, а само за къпане, подходяща е за кожни заболявания, прави кожата чиста и мека. Подходяща за лечение на неврози е водата от извор Свежест. Това би бил един печеливш обект, привличащ посетители от страната и чужбина, но вероятно пак има разни неуредици и спорове относно стопанисването и експлоатацията, което е жалко.

Градът пази


оригиналната си укрепителна система, чиято крепостна стена на места е с височина 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 метра. Строежът на масивните отбранителни съоръжения и на архитектурните комплекси във вътрешността започва в 293 г., след получаването на статут на римски град от император Диоклециан, но още около 46 г., след завладяването на провинция Тракия, около минералните извори има такъв. Преди това тук е имало праисторическо селище, още през V-IV век пр.н.е., а тракийското е влизало в пределите на Одриското царство.

Античният град по своята запазеност се нарежда сред първите места в Европа. В него се е влизало през четири големи порти. Съсредоточеният в градския парк около извор Момина сълза архитектурен комплекс включва голяма обществена сграда - резиденция, римски терми - едни от най-запазените на Балканския полуостров, и амфитеатър.

След въвеждането на християнската религия като официална за Римската империя градът се превръща във важен християнски център, седалище на епископия. Открити са 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI век.

През XVII век върху останките на античните и средновековни сгради възниква малко селище, чието име може да се проследи към арабските корени за дума, означаваща крепост, макар да има теории, че всъщност идва от "царски град" - Caesarea. Във времето, когато селището е било турско, е построена джамия (1464 г.). Опожарена е по време на Руско-турската освободителна война. Днес е запазено само минарето.

Атмосферата в града е носталгично-идеалистична. Големи и красиви чинари пропускат вълшебна слънчева светлина през листата си. Липсват многобройните тълпи, шум, сергии.

Най-старата православна църква, "Свети Димитър", е в квартал "Веригово", строена е през 1845-50 г. В нея се помещавало килийно училище. Опожарена е по време на Априлското въстание. Днес е паметник на културата. Освен нея в града са "Свети Пантелеймон" (1889 г.), намира се в центъра, със стенописи в стила на тези от Рилския манастир, безкуполната "Успение Богородично" в квартал "Момина баня", съществуваща от септември 1883 г., паметник на културата, забележителна с апсидата си и трона. Тук има и католически храмове - например построената през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос в квартал "Миромир" църква "Св. св. Петър и Павел". Красивите й стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към нея има изграден пансион. Най-новият храм (2005 г.), също католически, е "Светото семейство от Назарет". Има и евангелска църква.

След Освобождението се изграждат красиви частни сгради, парк и други. Някои от тях са запазени и реновирани, като например изградената от парижки архитект през 1929 г. близо да Западната порта и превърната сега в семеен хотел "Вила Париж". За съжаление, повечето красиви сгради, като вече споменатата къща на генерал Марков, са оставени на произвола на съдбата и се рушат. Дори и да се забелязват следи от живот, си личи, че собствениците им нямат средства за поддръжка.  

По времето на НРБ са построени някои от символите на града, като Колонадата (1960 г.), точно копие на римска колонада. Чешмата, включена в архитектурния й ансамбъл, се захранва от извор Момина сълза. Летният театър, от същата година, е изцяло в стила на античните амфитеатри.

Тук в построената от богатото семейство заради болестта на дъщеря им "Вила Петрович" се е помещавала и творческа база на Съюза на българските писатели, в която са отсядали и намирали вдъхновение голям брой наши творци. Имало е почивни бази на всички държавни институции, предприятия, някои от които днес са хотели, други, като тази на БДЖ, пустеят и се рушат.

Атмосферата в града е носталгично-идеалистична. Големи и красиви чинари пропускат вълшебна слънчева светлина през листата си. Липсват многобройните тълпи, шум, сергии. Затова пък всеки път имам възможност да посетя интересна изложба, най-често в Археологическия музей. Тази година тя беше с експонати от подаръците, поднасяни на Тодор Живков от различни правителствени делегации, ръководители, организации. Като човек, непитаещ никакъв сантимент към това време, това мое посещение ми припомни някои позабравени гледки и лица и ме развесели с някои въображаеми сценки, като затвърди убежденията ми.

Спокойствие и уютна меланхолия ме обземат всеки път, когато съм на почивка тук. Гарнирам ги с посещение в един от любимите ми български ресторанти - "Национал", с разходки и лениво четене на книги.