ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Финал!

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Неусетно стигнахме и до края на това пътуване. Разговори, срещи, емоции, хора, преживявания, болки, тъга, радост. Ето от тези съставки беше забъркан летният коктейл на Юлето. Кога и как си казахме наздраве с него ли? Ето кога...

Ден 31, 02 август 2018 г.: Сантяго де Компостела

Беше някъде около ранния следобед, когато буквално изтръпнах от силен прилив на вълнение, щастие, радост и цяла експлозия от емоции. Получих снимка и съобщение с текст: “Стигнах!”. Погледнах, помигах малко и няколко пъти увеличих въпросната снимка, за да се уверя, че това всъщност наистина е Юлето пред катедралата в Сантяго де Компостела.

А за нея, за нашето момиче пилигрим, не мога дори да си представя как се е чувствала. Сигурно като онези маратонци, които пресичат финалната линия, падат на земята и я целуват през сълзи. Може би падането на земята не се е осъществило и то само и единствено от благоприличие, но когато стигнала мечтаната точка, след 800 километра, не могла да удържи сълзите си. Стичали се по лицето ѝ, падали на земята, разбивали се на хиляди мънички капчици и благодарни, целували мечтания край. То няма описание това. Толкова силна емоция вероятно човек рядко може да изпита в живота си. Направила първата снимка и седнала до катедралата. Дала воля на емоциите си. Тъга, радост, щастие, признателност, смирение, благодарност – гонели се като подивели мустанги през пустинята. Защото повярвайте ми, имаше моменти, в които се питаше дали ще се справи, имаше моменти, в които се чудеше сама на себе си защо е тръгнала. Но накрая видя, че всичко това има смисъл. 

В този момент, Атанас, наш другар, се обадил, за да я пита как са коленете ѝ. Много мил жест и съвпадение в същото време. Приятелите се усещат един-друг някак си. Дали е телепатия или не – не знам, но знам, че има нещо, което ни кара да чуем любимите си хора в правилния момент. Не само, за да се оплачем, но и за да споделим с тях емоцията си от щастливите момент. Не могла да му отговори от сълзи на щастие, но той разбрал къде е нашето момиче. Горда от себе си, горда от приятелите си. Постояла малко до катедралата, защото не знаела какво да прави, накъде да хване. И аз да съм, и аз ще седя и ще гледам в точка. На мен ми се потят ръцете от вълнение само като пиша това, а за нея не знам.

Въпреки че граматиката й била изостанала километри назад (и българската, и английската), трябвало да свърши и с документалното приключване на пътуването си. Ориентирала се е къде е пилигримският офис, в който може да предположите, че се била извила километрична опашка, дълга почти колкото тази пред НАП в периода на подаване на годишните данъчни декларации. Но Камино винаги ти дава приятели, с които времето минава по-бързо и неусетно. Срещнала холандец и германка, които тъкмо приключили португалското Камино, но пък все пилигрими. Теми за разговор - много и различни. Толкова, че да убият с приказки и смях времето за чакане.

Симпатични доброволци минавали да взимат интервюта от хората, които се редяли на опашката. Ей така, да си споделят опита, преживяването, мисли някакви, ако имат да оставят за идните поколения и пр. Цялата организация била на ниво и поставяме оценка 10 (по десетобалната система) на деловодителките в пилигримския офис. Всички пилигрими се обслужвали на

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...