ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Шкорпиловци - раят на юг от Варна

Шкорпиловци - раят на юг от Варна
Отново сме на път и отново наши спътници са само вятърът и слънцето. Денят е такъв, какъвто сами си го направим и затова оставяме гостите на Варна да се излежават по варненските плажове, а аз ще ви предложа пътешествие на юг.

Пътят е лек и толкова одухотворен, настроението е все така приповдигнато в духа на пътешествието и емоциите, които предстоят. Винаги съм мислила, че ако нагласата е положителна, раят е гарантиран. Знаете ли какво прочетох относно рая -  че на тези, които не са за него, е възможно, ако все пак попаднат там, да не им хареса. Предполагам, че това е един вид защитна реакция, нещо от рода „гроздето e кисело“ и т.н. Раят всъщност е визуализация на една наша мечта или всички накуп. И всички все на синьо-зелен остров свършват. Ето докъде стигнахме този път на юг.

Пътят се виеше покрай слънчогледови полета, а това че образът на слънцето, копиран в толкова варианти се движеше редом, ни заливаше с още топло настроение. Пуснахме си любима група - Within Temptation. От личен опит бих ви споделила, че по-твърда, но в същото време мелодична, музика, пътувайки, кара всяка фибра от тялото да пулсира в ритъм. А усещането за ден, изпълнен с вълнуващи моменти се засилваше и засилваше…

След като минахме няколко села се озовахме в Шкорпиловци. Все още съществуват т.нар. почивни станции. Покрай Камчия, предполагам и на повече места по Черноморието са в доста окаяно състояние. Но има и малки изключения, които са превърнати в едно спокойно и приятно място за отдих. Оставихме колите пред станция „Димят“ и… тръгнахме през дюните. Да, пред нас се издигаха естествени, величествени дюни, обрасли с храстчета и цветни тръни, дюни. Имаше пътека по плажа. Краката ни потъваха в горещ пясък, а съзнанието ни започна да генерира образи филми с луди надпревари през пустини и дерета. Величествена гледка се откри пред нас. Самият  морски бряг.

За повечето от вас ще е любопитно това сравнение, което ще направя с плажовете в Америка. Те изглеждат по подобен начин – естествени и диви на вид, с широка ивица и каменисто дъно. Тук пясъкът е по-мек и ситен на брега. Водата е чиста и прозрачна, виждат се на дъното по-тъмни огромни камъни, над които преминаваш, докато плуваш, а може и да съзерцаваш с водни очила. Този тъмен цвят придават образуваните растения и водорасли, които са особено интересни при наблюдение. Приличат на потънали малки острови в морето. Повечето летуващи са се скупчили около кея, там явно дъното е гладко. Приятно е. Тихо и има място за  всички. Плажът е толкова голям, а плажната ивица - достъпна.

Местността е кръстена в чест на чешките братя Шкорпил, които са създателите на Варненското археологическо дружество. Братята успяват да открият и правят достояние за нас и нашата родина редица паметници на културата. Остава ни само да вървим по техните стъпки и да докажем правилото – опознай, за да обичаш.

Накрая бих се върнала към това, с което започнах, а именно за рая. Ще ви цитирам нещо от филма „Плажът“ : „Раят не е място, раят е миг, почувстваш ли го, той живее завинаги в теб.“ Нека всеки един миг го допускаме, за да живее винаги в нас.