В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Хоталич е средновековен град крепост, разположен на 4 км северозападно от Севлиево върху естествено укрепена хълмиста местност над пролома на река Росица, наречена Крушевска планина.
Средновековният град крепост възниква през V – VІ в. като военно укрепление на византийците, които оценяват по достойнство местоположението му за защитата на проходите в централната част на планината Хемус. Те обаче постепенно го изоставят. През Х в. укрепителното съоръжение е възстановено от българската държава, за да брани страната от варварските нападения от север и от византийските атаки от юг. След X в. Хоталич се разраства, за да стане най-големият по площ български средновековен град, като изключим столиците на Първото и Второто българско царство Плиска, Преслав и Търново.
Отначало крепостният град се нарича Хотел (старинно славянско име).
За съществуването на голямо средновековно селище с такова име в района на днешно Севлиево свидетелства каменен строителен надпис, намерен край Батошевския мъжки манастир през 30-те години на миналия век. Той гласи: „Съгради този храм Гено от Хотел и Петър (от) Търнов лято 67“. Надписът е от средата на XIII в. – царуването на Михаил Асен – и е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи градът е вписан като Хоталич, от средата на XVI в. – като Нахия, а в документ от 1618 г. – като кааза Хоталич. Градът съществува до края на ХVІІ в.
В документи от 1638 и 1643 – 1644 г. градът се споменава вече само като кааза Хоталич, като на някои места е прибавено „нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“ (или Селви – старото название на Севлиево). Самото Севлиево също е наричано понякога Хоталич („крепостта Хоталич и Долния Хоталич“). Предполага се, че когато турците завземат Северна България, разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението оттам. Хората се заселват в т.нар. Долен Хоталич, на левия бряг на река Росица, и го наричат Серви/Селви. Новото поселище постепенно се разраства и привлича населението от крепостта и околността; изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил по-рано, и става стопански, а по-късно и културен център на района.
Въпреки доказателствата за съществуването на града крепост Хоталич, точното му локализиране е проблем за дълъг период от време. До 70-те години на миналия век никой не знае точното му местонахождение – под земята на няколко километра от Севлиево.
Едва през 1979 г. работници попадат случайно на зидовете на църква, а археолозите установяват, че в нея има друг, по-стар храм, който датира от V – VI в. Под пластовете пръст по време на разкопките в началото на 80-те години се появяват 86 каменни постройки. По-късно археологът Симеон Симеонов стига до извода, че щом двата града Хоталич и Серви/Селви са съществували паралелно в известен период от време, то би трябвало да са били разположени близо един до друг. Най-западната част на Крушевския баир, наричан още Севлиевска планина, изглежда именно като такова стратегическо място, подходящо за издигане на крепост в близост до Севлиево.
През 1981 г. започват цялостните разкопки на Хоталич, които продължават над 30 години. 86-те открити каменни постройки попадат както извън, така и в очертанията на крепостните стени и са изградени от дялани камъни и хоросан. Поради денивелацията на терена жилищата са полувкопани в стръмния склон от северната си страна и са доизграждани от южната. Открити са още 61 гроба, разпределени в няколко некропола. Може да се твърди, че крепостната площ е обхващала над 15 дка, а тази на долния град – около 43 дка.
Във външния град е имало четири квартала.
Цялата площ е била затворена от юг със защитната стена, като към нея са се спускали перпендикулярно други три стени, разделящи града на квартали. Освен това там са открити три средновековни църкви – в западния край храмът е вкопан в терена и зидовете му са съобразени с останките на намиращата се отдолу ранновизантийска базилика от V – VI в. Втората църква е възстановена през османския период, а третата се намира в източната част на подградието. В непосредствена близост до или във самите църкви са намерени гробове, части от некрополи. Открит е и гроб на дете, a в притвора на църквата има гроб на жена с дете. Разкопани са работилници (оръжейна и ковашка), пещи за топене на метал, керамични пещи, като всички те са представлявали масивни каменни постройки.
По-голямата част от някогашното население на Хоталич е живяло в каменни къщи на един или два етажа. Жилищата са били градени от ломени камъни и споявани с кал. При голяма част от сградите съзнателно не е било оставяно разстояние между тях. Двата крайни квартала – западен и източен, са били по-големи и по-гъсто населени; имало е отделен квартал и за по-бедното население. Характерно е, че при всички сгради в Хоталич вратите се намират от южната или от източната страна. При разкриването на жилищните сгради са открити и много домакински пещи извън жилищата.
Външният град е бил обграден с каменни стени, някои от които са запазени до над 3 м височина, отбранителни кули и пет порти. За нуждите на занаятчийското производство са били изкопавани ями, в които се е събирала дъждовна вода. Открити са и над 130 средновековни гроба. Някои от тях са с богат погребален инвентар – пръстени, гривни, обеци, кръстове и др.
В крепостната част е запазено предполагаемото болярско жилище. То е било двуетажно, с неправилна четириъгълна форма, съобразена със скалите от северната му страна. Намирало се е на централното, най-високо място в цитаделата. Наблизо е открита малка болярска църква. Тя е еднокорабна, което е характерно за Средновековието, но е достатъчно широка, за да побере многобройното владетелско семейство. Цитаделата е била оградена от мощни, високи отбранителни стени с дебелина до 2 м и височина 8 – 10 м. На ключови места – при източния и западния вход (всъщност най-уязвимите участъци от стената), са били построени отбранителни кули, позволяващи защита във всички посоки.
Ранновизантийската стена е опасвала хълма като венец, без ъгли или кули. В нейната южна част се е намирала портата, но през Средновековието върху тази стена са били градени нови и нови порти върху старата. Втората порта се е намирала на източната крепостна стена. Била е построена успоредно на първата, но в по-високата част на хълма. Северната стена пък е била свързана с източната с чупка под ъгъл. От юг крепостта е била обградена със скали за допълнителна защита. В крепостната част от града е имало и резервоар за вода, който е бил рядкост при средновековните български крепости и предпоставка за падането на внушителни твърдини именно поради липсата на вода. При разкопките е открита малка част от глинен тръбопровод. В крепостта не са живели постоянно много хора – само семейството на владетеля, църковните служители, както и охраната и прислугата. Населението вероятно се е приютявало в крепостта при нападение, тъй като във вътрешността ѝ е имало много незастроено място. Край отбранителните съоръжения е имало и други масивни постройки, за които се предполага, че са били казарми.
Общо 900 експоната са постъпили във фонда на Историческия музей в Севлиево от археологическите разкопки в Хоталич. Нумизматичният материал също е много богат. През 1993 г. там е открито съкровище от 2 944 медни монети, сечени в Константинопол през XII в., и 146 български монети. Наличието на толкова голямо количество монети подсказва, че Хоталич не е бил просто провинциална крепост, а град с интензивен стоков обмен с други центрове на България и с търговски връзки с Византия и Латинската империя.
Откритите в християнските гробове накити са: гривни и диадеми за глава, обеци от т. нар. гроздовиден тип (широкоразпространени през IX – XI в.), гердани с разноцветни мъниста и др. В крепостната част на града са намерени и останки от средновековна керамика (глинени съдове от XII – XIII в.), съдове от ранновизантийската епоха, много домакински принадлежности, както и предмети от бита на населението – хромели, гвоздеи, ножове, глинени прешлени за вретена и др.
Хоталич безспорно е една от най-добре консервираните и поддържани крепости в България.
Днес до средновековния град се стига по 4 км черен път, като при желание по целия маршрут може да ви придружи квалифициран екскурзовод. Предстои реставрация и консервация на североизточната крепостна кула, на източната, западната и северната порта и църквите. За онагледяване на бита на жителите на Хоталич се предвижда да се реставрират три средновековни къщи, в които да бъде разположена малка експозиция на предмети, открити при разкопките.
Средновековният град крепост Хоталич е официално открит на 31 януари 2014 г. Днес мястото е любимо за разходка и отдих на севлиевци и гостите на града, привлечени не само от интереса към миналото, но и от прекрасната гледка, живописната местност и чистия въздух.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
