Начин на живот

Светлото спокойствие на севера – белите нощи в Хелзинки

Хелзинки е спокоен град. Малък, тих и затворен в себе си. Може би защото зимата е най-дългият и любим сезон и всичко е направено за нея.

Светлото спокойствие на севера – белите нощи в Хелзинки

Пристигаме в Хелзинки в късния следобед. Небето е схлупено и светло. То няма да се промени до късно през нощта и едва след полунощ, само за няколко часа, ще притъмнее още малко. Светлината е бледа, но когато след няколко дни облаците се поразпръснат, изглежда сякаш слънцето изобщо не залязва, а увисва някъде зад къщите на хоризонта.

Да се спи изглежда невъзможно. Всъщност навсякъде има двойни завеси, които осигуряват абсолютна тъмнина, но хората се опитват да се възползват от светлината максимално – след десет часа по улиците има хора, в парковете по тревата са насядали групички пиещи бира, а децата си играят на пързалките и люлките.

Хелзинки е спокоен град. Малък, тих и затворен в себе си. Може би защото зимата е най-дългият и любим сезон и всичко е направено за нея. Къщите нямат балкони, нито дори външни декоративни первази на прозорците, заведенията нямат масички по тротоарите. Както сполучливо отбеляза една приятелка – точно обратно на гостоприемна Гърция например, с нейните тераси, бели къщи и цветя. В Хелзинки няма цветя. Затова пък всичко е от дърво – от огромните скелета на новостроящата се магистрала, до картичките за спомен по магазините, направени от тънък шперплат.[[more]]Градът е основан през ХVІ-ти век, а през ХІХ-ти руският император го обявява за столица на княжество Финландия. В момента жителите му са малко над половин милион, а големите разрушения след войната и бързото застрояване след това са му придали малко еднотипен, скучен вид. Изключения правят само няколко улици в центъра и възстановените църкви и стари къщи, повечето от които са музеи. За такъв малък и сравнително нов град, Хелзинки има учудващо много свои музеи – цели пет, всичките безплатни и разказващи за историята, хората и традициите на града. Музеите са малки, така че може да ги приемем за един музей на град Хелзинки с пет филиала, но е много приятно да се разхождам от място на място и да научавам още мъничко за този далечен и чужд град. И да се опитвам да не мисля за това, че София с хилядолетната си история все още си няма свой музей.[[gallery]]В магазините всички дрехи са цветни. Това ме впечатлява веднага, защото дори и добре познати ми марки като COS, които традиционно предлагат много лаконични модели в черно-бяло, в Хелзинки са напълнили магазина си само с цветове – жълто, розово, синьо. Най-известната текстилна компания на Финландия, Marimekko, която тази година става на 50 години, е напълнила града със супер пъстрите си десени на макове и цветя, а магазинът им на главната улица направо грее.

Още на втората вечер светлината започва да ни влияе – изобщо не ни се доспива и се разхождаме до късно през нощта. Вятърът е хладен, въздухът е чист, тихо е и имам чувството, че мога да обикалям безкрайно. Хелзинки ме омагьосва с белите си нощи.