Начин на живот

Летни маршрути: Там, на север от морето и на юг от Алпите

Лигурия. Не звучи много познато, нали?

Летни маршрути: Там, на север от морето и на юг от Алпите

Лигурия. Не звучи много познато, нали? Точно затова ще пиша за това място, защото то не е очевидна италианска  дестинация като Тоскана например. А е много красиво,  наистина.  Лигурия е крайбрежната област в Северозападна Италия с централен град Генуа  - огромен, дори плашещ пристанищен мастодонт, всъщност най-голямото пристанище в Италия. Два пъти съм се губила в този град, и то докато съм се опитвала просто да го подмина, не ми се мисли какво щеше да стане, ако исках да го разгледам... Това, което знам, че си струва да се види, е Старият град, който пази спомена за морското господство на Генуа, и аквариума. 

Затова преди да стигна дотам, слизам от Autostrada Dei Fiori /районът традиционно е известен с производството на цветя/  и взимам отбивката за La Specia, град, който е специален с това, че оттам се стига до Cinque Terre. Петте градчета, накацали по стръмните планински склонове спират дъха и ме карат неволно да си мисля колко труд е хвърлен от жителите им в борбата за всеки сантиметър земя. Вълнуваща гледка, която напомня Амалфийското крайбрежие на юг от Неапол.
Продължаваме на запад и след Генуа взимаме отбивката за Rapallo.  Попадаме в друг свят – по-богат и устроен - палми, горди бледо- жълти къщи със зелени капаци на прозорците и много море. А в морето – лодки. Много цъфнали храсти и аромат на жасмин. Рапалло е най-голямото градче на този малък полуостров, чиято перличка е малкото пристанище на  Портофино. 

По пътя е Санта Маргерита Лигуре, която е следна по размери, и пак така очарователна. Там спахме в едно малко палацо, превърнато в хотел. Всъщност замъците там са доста, тъй като архитектурно, градчетата, разбира се, следват генуезката мода от силните години на търговската империя. Кулинарно – лигурската гастрономия, известна с аромата на розмарин и тимус, пестото и зехтина, произвеждан от зелените маслини Таджиаске. 

По пътя на Изток е San Remo, който свързвах само с естрадния фестивал. Сега го свързвам с един малко поовехтял туристически разкош, чийто най-славни години, уви, са попреминали... Последната спирка преди да преминете във Франция, е Ventimiglia, внушителен средновековен град, който гордо изпраща пътника, напомняйки му колко разнолико красива е Италия.

 

[[gallery]]