ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тарту - Градът на добрите идеи

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Възникналият на Емайъги (от естонски Emajõgi, Река-майка) през 5-6 в. естонски град Тарту има бурна история. Археологично доказателство за постоянно селище датира от 5 в. от н.е. През 7 в. местните жители построяват дървено укрепление откъм източната част на Томския хълм (Toomemägi). Преди Средновековието, до 11 в. Тарту е в рамките на Новгородското херцогство в Киевска Рус, чийто управници събират данъци от древното естонско графство Угауния. Името на града е Юрьев. По време на Северните кръстоносни походи крепостта му Тарбату е завладяна от рицарите на Ливонския орден. Образувалата се около града крепост Тарбату е началото на сегашното му име, а през 1234 г. името на града е немското Дорпат, когато Тарту става център на Тартуското епископство. Град става през 1262 г, а през 13 в. Тарту става член на Ханзата, въпреки че е разположен на почти 200 км от морския бряг, но поради изключително стратегическо географско положение между Рига, Талин и Псков и наличието на „реката-майка” градът става важен център и епископство в Стара Ливония, равен по големина на Рига и Талин.

През Средновековието в града са построени църквите Св. Мария, Св. Йоан и църквата Св. Магдалена, построена е градската стена, заедно с кулите, като по-големите строителни дейности приключват в началото на 14 в. Общата дължина на градската стена е 2 километра. Данните за броя на градските стени, кули и порти варират. Най-важните порти са портата Каря (от ест. kari, добитък), Руската порта, Якобската порта и Томската порта.

През 1480-1481 г. се води ливонската  война, през която войски от Москва разграбват околността на Тарту. През 1558 г. войските на Иван Грозни извършват грабителски набези в Ливония, в т.ч. в Тарту по време на ливонската война. Следва 42-годишен полски период, когато градът е административният център на Тартуското воеводство в Ливонското херцогство, а през 1625 г. Тарту е под шведски контрол след полско-шведската война. От шведския период са останали забележителни културни и архитектурни достижения, най-забележителното от които е построяването през 1632 г. от шведския крал Густав II Адолф на Тартуския университет. През 1704 г. войските на Петър I окупират Тарту. В последната четвърт на 18 в. населението на града е 3000 души. През царското време в Тарту идват чуждестранни търговци от Рига, Холандия, Инсбрук и другаде. През 18 в. в Тарту са построени образци на късния барок и класицизма – сгради и мостове, които правят града един от най-красивите в Ливония. През 1775 г. пожар унищожава голяма част от центъра на Тарту.

През втората половина на 19 в. в Тарту започва естонското народното възраждане, чийто център е Тартуският университет.
През 1802 г. император Александър възвръща университета на мястото на развалините, през 1809 г. е построена е Тартуската обсерватория, като 19 в. е време на построяване на редица сгради и характерните дървени къщи. През втората половина на 19 в. в Тарту започва естонското народното възраждане, чийто център е Тартуският университет. Сред неговите възпитаници са най-отявлените народни будители. През втората половина на 19 в. Тарту е центърът на естонците в ерата на Романтичния национализъм.

През февруари 1918 г. по време на Първата световна война Тарту е завзет от немските войски. Преди това естонците успяват да обявят Република Естония. В началото на Освободителната война съветските войски окупират Тарту за 2 месеца – от декември 1818 г. до януари 1919 г. След обявяването на независимостта на Естония на 02.02.1920 г. Тарту се развива като културен и образователен център, докато през 1941 г. не бъде завзет от съветските войски и не се превърне в арена на военни действия през Втората световна война, в резултат на което са разрушени много сгради, както и уникалният каменен мост на река Емайъги. През съветско време са построени характерни сгради в сталинистки стил, „хрущевки”, пaнeлни блокове и сгради в духа на съветската архитектура. В края на съветската епоха Тарту отново е център на съпротивата, този път срещу съветската власт. През 1988 г. в Тарту се провеждат дни на защита на културно-историческото наследство, в рамките на които на 23.02.1989 г. (годишнината от обявяването на Република Естония през 1918 г.) е развят естонският флаг. През последните 20 години е реставрирана голяма част от сградния фонд, подобрена е инфраструктурата, построени са модернистични и постмодернистични сгради и Тарту в момента е напреднал съвременен европейски град, в който са установени 11 висши учебни заведения, театри, кина, музеи, научни институти, концертни зали, библиотеки, редакцииите на най-тиражния ежедневник Postimees  и на културното списание Akadeemia,  обсерватория, естонският национален архив, ботаническа градина и плувен басейн.

В края на съветската епоха Тарту отново е център на съпротивата, този път срещу съветската власт.

Процентно най-големите етнически групи от жителите на втория по големина град в Естония са: 82% естонци, 15% руснаци, 1% украинци, 0.7% финландци 0.4% белоруси, 0,12 % немци, 0.11 латвийци, 0.1% евреи, 0.09 поляци, 0.09 арменци, 0.07% литовци и 0.06% татари. Съвременният дух на Града на добрите идеи  неуморно и креативно търси и намира уникалната комбинация между доброто старо и доброто ново. Тарту е добре устроен, спокоен и същевременно динамичен град. В момента стохилядният културен и образователен център предлага на жителите и гостите добър баланс между застрояване и зелени площи, крайбрежните алеи покрай реката и парковете са чудесно място за разходки и отдих, а през лятото реката и плажът й предлагат плуване и слънчеви бани.

Тарту е добре устроен, спокоен и същевременно динамичен град.
В малкия благоустроен и красив център има множество кафенета, барове и магазини. В Тарту са живели и живеят много видни личности, сред които световна известност имат известният филолог и астроном Фридрих Вилхелм фон Струве, големият естествоизпитател, физик  и хуманитарен учен Карл Ернст Ритер фон Баер, великият семиотик Юрий Лотман, национално-освободителният чеченски лидер Джохар Дудаев и др.

Вдъхновяващ със своя непреходен дух и удобствата на съвременен европейски град, Тарту продължава да привлича туристи, гости и студенти от цял свят. Личните ми впечатления от Града на добрите идеи са неизразими. Прекарвам тук в период от 13 години повече от 4 години, запознах се и се запознавам с много хора от цял свят, вдъхновен и обладан от прочутия Tартуски дух (Tartu vaim) получих и получавам най-силните креативни импулси и се наслаждавам на чудесните резултати от поднесения от съдбата безценен дар.