Начин на живот

Тарту - Градът на добрите идеи

През последните 20 години е реставрирана голяма част от сградния фонд, подобрена е инфраструктурата, построени са модернистични и постмодернистични сгради и Тарту в момента е напреднал съвременен европейски град...

Възникналият на Емайъги (от естонски Emajõgi, Река-майка) през 5-6 в. естонски град Тарту има бурна история. Археологично доказателство за постоянно селище датира от 5 в. от н.е. През 7 в. местните жители построяват дървено укрепление откъм източната част на Томския хълм (Toomemägi). Преди Средновековието, до 11 в. Тарту е в рамките на Новгородското херцогство в Киевска Рус, чийто управници събират данъци от древното естонско графство Угауния. Името на града е Юрьев. По време на Северните кръстоносни походи крепостта му Тарбату е завладяна от рицарите на Ливонския орден. Образувалата се около града крепост Тарбату е началото на сегашното му име, а през 1234 г. името на града е немското Дорпат, когато Тарту става център на Тартуското епископство. Град става през 1262 г, а през 13 в. Тарту става член на Ханзата, въпреки че е разположен на почти 200 км от морския бряг, но поради изключително стратегическо географско положение между Рига, Талин и Псков и наличието на „реката-майка” градът става важен център и епископство в Стара Ливония, равен по големина на Рига и Талин.

През Средновековието в града са построени църквите Св. Мария, Св. Йоан и църквата Св. Магдалена, построена е градската стена, заедно с кулите, като по-големите строителни дейности приключват в началото на 14 в. Общата дължина на градската стена е 2 километра. Данните за броя на градските стени, кули и порти варират. Най-важните порти са портата Каря (от ест. kari, добитък), Руската порта, Якобската порта и Томската порта.

През 1480-1481 г. се води ливонската  война, през която войски от Москва разграбват околността на Тарту. През 1558 г. войските на Иван Грозни извършват грабителски набези в Ливония, в т.ч. в Тарту по време на ливонската война. Следва 42-годишен полски период, когато градът е административният център на Тартуското воеводство в Ливонското херцогство, а през 1625 г. Тарту е под шведски контрол след полско-шведската война. От шведския период са останали забележителни културни и архитектурни достижения, най-забележителното от които е построяването през 1632 г. от шведския крал Густав II Адолф на Тартуския университет. През 1704 г. войските на Петър I окупират Тарту. В последната четвърт на 18 в. населението на града е 3000 души. През царското време в Тарту идват чуждестранни търговци от Рига, Холандия, Инсбрук и другаде. През 18 в. в Тарту са построени образци на късния барок и класицизма – сгради и мостове, които правят града един от най-красивите в Ливония. През 1775 г. пожар унищожава голяма част от центъра на Тарту.[[quote:0]]През 1802 г. император Александър възвръща университета на мястото на развалините, през 1809 г. е построена е Тартуската обсерватория, като 19 в. е време на построяване на редица сгради и характерните дървени къщи. През втората половина на 19 в. в Тарту започва естонското народното възраждане, чийто център е Тартуският университет. Сред неговите възпитаници са най-отявлените народни будители. През втората половина на 19 в. Тарту е центърът на естонците в ерата на Романтичния национализъм.

През февруари 1918 г. по време на Първата световна война Тарту е завзет от немските войски. Преди това естонците успяват да обявят Република Естония. В началото на Освободителната война съветските войски окупират Тарту за 2 месеца – от декември 1818 г. до януари 1919 г. След обявяването на независимостта на Естония на 02.02.1920 г. Тарту се развива като културен и образователен център, докато през 1941 г. не бъде завзет от съветските войски и не се превърне в арена на военни действия през Втората световна война, в резултат на което са разрушени много сгради, както и уникалният каменен мост на река Емайъги. През съветско време са построени характерни сгради в сталинистки стил, „хрущевки”, пaнeлни блокове и сгради в духа на съветската архитектура. В края на съветската епоха Тарту отново е център на съпротивата, този път срещу съветската власт. През 1988 г. в Тарту се провеждат дни на защита на културно-историческото наследство, в рамките на които на 23.02.1989 г. (годишнината от обявяването на Република Естония през 1918 г.) е развят естонският флаг. През последните 20 години е реставрирана голяма част от сградния фонд, подобрена е инфраструктурата, построени са модернистични и постмодернистични сгради и Тарту в момента е напреднал съвременен европейски град, в който са установени 11 висши учебни заведения, театри, кина, музеи, научни институти, концертни зали, библиотеки, редакцииите на най-тиражния ежедневник Postimees  и на културното списание Akadeemia,  обсерватория, естонският национален архив, ботаническа градина и плувен басейн.[[quote:1]]

Процентно най-големите етнически групи от жителите на втория по големина град в Естония са: 82% естонци, 15% руснаци, 1% украинци, 0.7% финландци 0.4% белоруси, 0,12 % немци, 0.11 латвийци, 0.1% евреи, 0.09 поляци, 0.09 арменци, 0.07% литовци и 0.06% татари. Съвременният дух на Града на добрите идеи  неуморно и креативно търси и намира уникалната комбинация между доброто старо и доброто ново. Тарту е добре устроен, спокоен и същевременно динамичен град. В момента стохилядният културен и образователен център предлага на жителите и гостите добър баланс между застрояване и зелени площи, крайбрежните алеи покрай реката и парковете са чудесно място за разходки и отдих, а през лятото реката и плажът й предлагат плуване и слънчеви бани. [[quote:2]]В малкия благоустроен и красив център има множество кафенета, барове и магазини. В Тарту са живели и живеят много видни личности, сред които световна известност имат известният филолог и астроном Фридрих Вилхелм фон Струве, големият естествоизпитател, физик  и хуманитарен учен Карл Ернст Ритер фон Баер, великият семиотик Юрий Лотман, национално-освободителният чеченски лидер Джохар Дудаев и др.

[[more]]Вдъхновяващ със своя непреходен дух и удобствата на съвременен европейски град, Тарту продължава да привлича туристи, гости и студенти от цял свят. Личните ми впечатления от Града на добрите идеи са неизразими. Прекарвам тук в период от 13 години повече от 4 години, запознах се и се запознавам с много хора от цял свят, вдъхновен и обладан от прочутия Tартуски дух (Tartu vaim) получих и получавам най-силните креативни импулси и се наслаждавам на чудесните резултати от поднесения от съдбата безценен дар.