В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и неговия християнски двойник св. Атанас е един от малко познатите, но изключително интересни архитектурни паметници с религиозно и културно значение. Старата дервишка обител се намира в покрайнините на с. Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора на резервата „Балтата“, в близост до черноморския курорт Албена и град Балчик. Началото на този молитвен дом, наричан от местното население „Текето“ или „Манастира“, се губи в далечния XVI в.
Днес мюсюлманската и християнска светиня е изнесена експозиция на Историческия музей в Балчик.
Божествената енергия на Герания
Текето се намира край село Оброчище – тайнствено и магнетично място, за което се вярва, че е заредено с божествена енергия. Местността, известна през Античността като Герания, се намира в живописна долина, сред истинска джунгла от растителност. Името на селото идва от думата „оброк“ (обричане, клетва, дан към боговете) – свещено място за ритуали, жертвоприношения и връзка с Бога.
За първи път това място се споменава в турски летопис от 1676 г. като Такиеджик. Преди 1942 г. селото се казва Теке заради турския манастир (теке), разположен в южния му край. До Освобождението в селището има 118 къщи, в които живеят само черкезки семейства. След 1978 г. на мястото на изселените черкези започват да се заселват българи от Източна Тракия.
Молитвен център с уникална архитектура
Текето „Ак Язълъ баба“ е уникален молитвен дом и енергиен център – един от най-големите на Балканите и най-добрият образец на османската култова архитектура по нашите земи от началото на XVI век.
За първи път текето е споменато от известния турски пътешественик Евлия Челеби през 1652 г.: „С изключение на мавзолеите на имамите Али и Хюсеин в Багдад, друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия“. Двеста години по-късно мястото впечатлява и унгареца Феликс Каниц, който пише: „При селото Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без съмнение, по-голям на европейска земя, с изключение на Цариград“.
Изграждането на комплекса продължава няколко десетилетия и съвпада с управлението на султан Сюлейман Първи.
Текето е уникално като архитектура. Състои се от две еднакви като план сгради – тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница). Тюрбето е изцяло запазено, а от имарета е останала само една стена. Забележително е, че всички сгради, дори коминът на магерницата и беседката, са във формата на идеален седмоъгълник. Енергията на текето се отключва и насочва именно от силата на седмиците в каменната сграда – числото 7 е тайнствено и свръхестествено число, символизиращо акта на съзиданието, еволюцията, съзряването, сътворението, смъртните грехове.
Тюрбето с височина 12 метра и диаметър 11 метра е изградено от издялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил. От него се спускат 5 тънки вериги, на които са били окачвани кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба, ориентиран в посока изток – запад. Някога до него са били поставени вещите на светеца, а днес е обграден от даровете на поклонниците. Тук има олтар и място за палене на свещи, характерни за изповядващите алевизма – неортодоксално течение в исляма. Ако се съди по невероятните размери на гроба – 4,45 м дължина и 2,10 м ширина, Ак Язълъ е бил истински исполин.
Имаретът е със значително по-големи размери и с вход от юг. В миналото основното му помещение е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което е завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога на синджир над огнището е бил окачван котел, в който се е готвело – дервишите са давали безплатно храна и подслон на всеки пътник.
По своята архитектура текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в село Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Приказки за великана
Кой е гигантът Ак Язълъ? Алианите (алевии, казълбаши) разказват множество легенди за него. Татарите от съседното Ляхово твърдят, че Ак Язълъ баба е построил текето само с една секира за една нощ. Евлия Челеби разказва друго – един ден, след като се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си опекъл месо, и от него израснал огромен кестен, който дал плод на мига.
Християните имат своя легенда. Край текето живеел богаташ на име Атанас, който имал големи стада добитък. Животните били толкова умни, че излизали на паша и се връщали без пастир. Други разказват, че Атанас бил млад овчар, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката узнали, подгонили младите, за да ги накажат. Влюбените се самоубили, за да не попаднат в ръцете на преследвачите си.
Християните вярват, че някога тук е имало манастир, превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а св. Атанас е бил убит от турците заради своята вяра.
А какво казват историческите хроники? През XVI в. според османските документи в покрайнините на гъстата гора на Балтата се заселва Ак Язълъ баба. Той се счита за духовен приемник на Отоман баба – водач на мюсюлмански орден, свързан с групата Абдалан и учението на хуруфитите. През 1492 г., малко след смъртта на главата на дервишкия орден, последователите на неортодоксалния ислям, сред които и дервишите (букв. беден, нищ, мюсюлмански монах или човек, който следва определен мистичен път) на Отоман баба, са подложени на преследване. Начело на братството застава Ак Язълъ баба и за да спаси ордена, той се преселва с част от учениците си в долината на р. Батова, далеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител се превръща в своеобразен център на един от клоновете на дервишкия орден, а самият Язълъ баба – в духовен водач на източните български земи. След смъртта му дервишите построяват неговото теке, около което възниква село Текиеджик.
Среща на религии и етноси
Най-удивителното е, че това светилище се почита и от мюсюлмани, и от християни. Казълбашите вярват, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, православните са категорични, че там лежи св. Атанас. И едните, и другите смятат светеца за покровител на домашните животни. И едните, и другите са убедени, че приживе Ак Язълъ баба е бил красив гигант, който лично е пазел селото от зли хора и духове.
В началото молитвеният дом на Ак Язълъ баба е средище на неортодоксални вярвания и ритуали, обединени от алевизма – тайно шиитско учение, изповядвано от последователите на имам Али, братовчед и зет на Мохамед.
От втората половина на ХІХ в. текето се превръща в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и християни. Поклонници на двете религии организират тук общ традиционен събор на 1-ви и 2-ри май, когато честват храмовия празник (Атанасовден).
По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните – когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец.
Независимо от факта, че мястото е посещавано от поклонници на различни религии, тук те извършват едни и същи ритуали, за да измолят закрилата на светеца – молят се на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на дърветата за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. [[more]] Лечебната сила на текето
Каменният гроб на Ак Язълъ баба винаги е отрупан с предмети – черги, дрехи, чаршафи, кърпи – дарове за светеца. И днес болни хора спят в текето, за да се излекуват или да променят живота си към по-добро. Някога камъкът на гиганта е бил завит със зелено сукно, а върху него са били поставяни вещи на исполина: чехли, лула, бастун, гребен, свещници. Днес са останали само чехлите – поклонниците ги обуват и обикалят три пъти гроба с надеждата да се очистят от греховете си и да се излекуват от болестите си. Текето пази невероятни истории за сакати хора, които прохождат след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат силни като Ак Язълъ деца…
Атмосферата на мястото е изключително въздействаща – тишината на светилището и приглушената светлина, процеждаща се през облите прозорци, създават усещане за тайнственост и мистика. Поклонниците вярват, че отворът от западния край на гробницата е чудотворен и че само истински вярващите, с отворени сърца и чисти помисли, могат да видят как от дупката излиза млечнобяла мъгла – енергията на светеца.
Който пусне монета през дупката за здраве и късмет, ще усети по звука, че гробът е дълбок. Според археолози и историци много вероятно е той да е изграден върху старо езическо светилище и енергийната сила на мястото да е свързана с много стар каменен комплекс или олтар под текето.
Текето „Ак Язълъ баба – Св. Атанас“ е ярко свидетелство за хармоничното съжителство на различни културно-религиозни модели – място на надежда и упование за търсещите души – вярващи и невярващи, християни и мюсюлмани.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
