Начин на живот

Три срещи с Арапя

Историята на култовия къмпинг, от 90-те до днес

Среща 1 – "Пънчетата"

Първия път, когато стъпих на Арапя – в края на 90-те – бях леко изненадана от реалността, която никак не ми се връзваше с култовия статус на един от най-известните къмпинги по южното Черноморие. Аз все пак бях почитател на Смокиня, затова необятно синият хоризонт, ширнал се пред очите ми от сутрин до вечер, беше моята неотменна представа за "хубаво море". Само че "арапейците" от онези времена обичаха закътания малък плаж с гледка към носа, увенчан с борова гора. Тогава единствената кръчма беше "Пънчетата", нямаше никакви масивни постройки, а горе на платото, където сега са караваните, се играеше редовният следобеден мач, в който по правило участваха няколко истински звезди от софийския футболен небосклон...

 

Среща 2 – "Памперо"

Така стана, че животът пак ме срещна с Арапя. Към средата на следващото десетилетие се появи "Памперо", който до ден-днешен е синоним на плажен бар в най-чист вид. И заради хората, които го създадоха, и заради новия чар на Арапя, събуден от това райско местенце, което дефинира по нов начин идеята за коктейл на плажа, аз и моите приятели пак започнахме да ходим на море там. Пейзажът вече беше различен, настроиха се къщи, "Пънчетата" прераснаха в хотел, до него се появи друга една къща. Отзад, насред полето, един ден се материализира розовият хотел, откъдето струпаните долу къщи, бунгала и каравани приличаха на катун. И въпреки това катунът неудържимо ни привличаше и липсата на пътища почти не ни притесняваше. Успоредно се развиваше и Лозенец и вече имаше доста възможности за забавления.

Около "Памперо" се завихри нов кръг от хора, които се вляха в редиците на старите жители на къмпинга. Разви се пазарът на земя, някои от старите арапейци дори си купиха имоти в района. Софиянци окончателно се изнесоха нагоре, караваните придобиха по-луксозен вид, започнаха да се оформят улици и градинки. Долу плажът, дори и в най-претъпкания си вид, беше едно доста луксозно преживяване – с тръстиковите си чадъри, с палмите и сърф училището в единия край – уединено, пълно с приятели и просто прекрасно.

 

Среща 3 – "Залива"

Човек би си помислил, че, откак "Памперо" премина в ръцете на новите си собственици, ще спрем да ходим на Арапя. Но не, намери се нов стимул за старата любов. "Къщата на Тонка" се превърна във "Вила Залива Арапя" – хотел, ресторант и магазин, които значително подобриха представите ни за крайбрежен семеен хотел. Вярно, хората, които го управляват, са ми приятели, но истината е, че те стават приятели на всички, които се отбиват при тях. И туристите го знаят – места в хотела няма за седмици напред, в ресторанта нямаш никакъв шанс да седнеш без резервация, в магазина почти винаги има опашки. Тази година имах възможност да сравня обслужването в най-престижния хотел в Арапя, Arapya Sun Resort, с това в "Залива Арапя" и съм абсолютно категорична кой е по-добрият избор. Винаги си личи, когато самият собственик се грижи за бизнеса си – и по ежедневното отношение, по малките и по големите неща. И дори нещо да стане, той е там, за да се опита да реши проблема, да помогне и да е съпричастен.

А Арапя е различна – вече не е и къмпинг, а "селищно образувание" – което може би най-точно обрисува струпването на къщи, бунгала, каравани и хотели на едно място.

Бай Георги, който едно време ни канеше вкъщи на кюфтета, отдавна има ресторант. Караваните се разнообразиха с ниски къщички, вече има пътища и остана общината или някой друг, не знам кой, да настели крайбрежния път. Разбира се, няма тротоари, но това вече е лукс, който не знам кога Черноморието ще доживее. Плажът е адси населен, особено през август. За сметка на това тази година не съм чула за епидемия на прочутата "арапейка", която от години покосява деца и възрастни.

Горе събитието на сезона беше Караван партито, което беше толкова професионално организирано, че идваха хора от Созопол и от София и говориха за него дълго след това. Имах щастието да присъствам и на детския благотворителен концерт, с който децата от къмпинга събираха пари за свое болно приятелче. Животът на Арапя продължава, все така прекрасен...

 

Save

Save

Save