Начин на живот

Уикенд маршрут: Велико Търново - вечният!

От хилядолетия земите на Търново са приютявали траки, римляни, славяни, прабългари, франки.

Минавала съм покрай Велико Търново десетки пъти, но крайната ми дестинация винаги е била друга. В един момент се оказа, че съм обиколила всичко любопитно в околностите, без да осъзнавам, че през цялото време съм подминавала най-хубавото... За щастие, най-после поправих тази грешка!

Първото впечатление, което оставя у теб старата ни столица, е, че няма нито една равна улица, затова и няма изцяло пешеходна главна. Още в края на първия ден получаваш страхотна мускулна треска, но задоволството от видяното е далеч по-силно от нея, особено ако имаш афинитет към българската история!

Градът е построен върху няколко хълма, като най-известните са Трапезица, Царевец и Момина крепост. Те са били и основни центрове на владетелите и болярските родове от 1185 година, когато е поставено началото на Второто българско царство.

Определям Търново като вечния град – по тези земи са живели римляни, славяни, прабългари, в подножието на хълма Трапезица дори са открити тракийски останки. Освен това, има сведения за живот там още от 4000 г. пр. Хр.

В Археологическия музей са събрани стотици експонати, даващи информация за живота на всички тези хора. А той е смайващ, още преди да прекрачиш прага му – заради сградата, в която се помещава.

  Има още ...


В периода след Освобождението в града заседава Учредителното събрание, което изработва и приема Търновската конституция на Княжество България, там е избран и първият български княз Александър I Батенберг. Днес сградата функционира като музей и е отворена за посещение всеки ден. Интериорът е идентичен с този от 1879-а и когато прекрачиш прага на помещението, се връщаш 140 години назад във времето. Атмосферата е невероятна!

В музея има страхотни находки за всеки посетител – цяла зала, посветена на фотографията, копие от „Неделник“ на Софроний Врачански, монети на цар Иван Шишман. Там е и звънецът, с който е открито Учредителното събрание, изработен в Персия през XV век. Във витрина пред него е поставено копие на Търновската конституция.


В началото на живописната Самодовска чаршия в Стария град се намира Къщата с маймунката на Колю Фичето. Там през XIX век производителите от околията пристигат, за да предлагат своята продукция. Сега по възрожденската улица продължава да има дюкяни, антиквариати, но най-вече съм щастлива, че открих и шекерджийница! Когато попадна на такава, не пропускам да си взема захарно петле, че даже и повече от едно.

От 1858-а е отворен и ханът на хаджи Николи Димов, но по нищо не се доближава до този от едно време, така че не е особено атрактивен. Гледката от старата част на Търново е към един от меандрите на преминаващата река Янтра и внушителния паметник на Асеневци. Това се вижда между сградите, както и от някои ресторанти, така че няма как да го пропуснете.

Посетих и сградата на затвора, функционирал към края на турското робство, построен до конака от Колю Фичето. Обстановката вътре е сковаваща, особено след като разбереш на какви зверски изтезания са подлагани задържаните в едно помещение, пригодено специално за това. Но това ще ви спестя. Там са били революционерите Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков и Бачо Киро.

За всеки турист, включително и за мен, най-любопитна беше крепостта Царевец. Стените около нея очертават територията на средновековния Царевград Търнов, както се е казвал градът по време на Второто българско царство. Имало е три входа, през които да влезеш, за да се разходиш из тесните улички сред църкви, домове и работилници. Главният вход е разположен на запад, като около него са изградени бойни кули, а в северозападния край е Асеновата или Малката порта.

Третият вход е известен като Френкхисарската порта, тъй като е бил връзка към квартала на франките. Той е и в най-ниската точка на крепостта и поради това е много уязвим. Ето защо е бил охраняван постоянно от бойната кула до него, известна като Балдуиновата. Всички сме чували, че там е бил затворен император Балдуин Фландърски, след като цар Калоян го пленява в битката при Одрин (1205 г.). Днес от нея се открива красива гледка към новата част на града, не пропускайте да ѝ отделите няколко минути!

В пределите на тогавашната българска столица е имало около 30 храма, включително и Патриаршеската катедрала, която ще видите разположена на върха на Царевец. Заслужава си да се качите и дотам. Точно отсреща е и хълмът Трапезица, но него си обещах да посетя при следващото ми пътуване до Велико Търново. А то със сигурност ще бъде скоро!

Този град пази спомена за десетки народи, за българите, за владетели, за опустошители... Той е вечният! И си заслужава и ние, а и хората от цял свят (такива имаше много, повярвайте ми), да се възхищаваме на всичко прекрасно, което може да ни предложи! 

Още един уикенд маршрут, който да пробвате!