Велико Търново също предложи уникални изживявания. Хотелът беше със соц архитектура, но вътре чист и добре обзаведен. Настанихме се и тръгнахме да търсим центъра. Малко трудна задача – така и не разбрахме на кое му викат ЦЕНТЪР. Ама и не питахме никой, а вместо това закрачихме смело по посока Царевец. Минахме през много красиви малки улички с дюкянчета, покрай стари църкви и паметници, връхлетя ни такава роматика, че, замаяни от прекрасната архитектура и въздух, в един момент се оказахме точно срещу Царевец – на тераса, на която се издига катедралата „Рождество Пресветая Богородица”. Поснимахме се и там и тъкмо да тръгнем, една добра жена каза, че същата вечер ще има светлинно шоу. И ние ,разбира се, останахме. Шоуто беше жестоко, много красиво, като приказка. Целият настръхваш. Не мога да опиша с думи, дори със снимки не може да се предаде усещането. Опиянени от светлинния коктейл, закрачихме бързо към ресторанта, където имахме резервация, обсъждайки приповдигнато видяното. Успяхме да преядем с много вкусна пица и пене и както обещаваше името му, щастливи се прибрахме и заспахме веднага от приятната умора.
На следващия ден с нови сили и нови одежди се насочихме към Царевец. Много красиво и пълно с история. Всеки българин трябва да е посетил това място. Два часа по-късно вече пътувахме по пътя Варна-София, но с цел – да посетим Деветашката пещера и Крушунските водопади. Пещерата е просто уникална, прохладна и огромна. Изглеждаше като грандиозна къща на някой великан с ниши, отвори за прозорци, с рекичка и зелено хълмче. И два огромни отвора в тавана като очи към небето. А водопадите – още по-уникални. Отне ни 2 часа, за да им се налюбуваме, но определено ще отидем пак. Влизахме във водопадите, в езерцата, които образуваха, ходихме боси, смеехме се. Хапнахме най-вкусната скара и се отправихме към София, отново изморени, но още по-заредени емоционално от прекрасния женски уикенд. Шегувахме се, че където и да ходихме този уикенд, аз бях неизменно с моя портфейл-клъч, а тя - с нейния любим гердан. Без да звучим претенциозно – аксесоарите са важни, защото остават на снимките, а снимките са спомени, които освен че са приятни, трябва и да изглеждат добре.
Съвети:
- Подбалканският път е почти изцяло ремонтиран с много малки изключения, много по-спокоен и красив.
- С. Шипка - няма табели, указващи как да стигнете до Руската църква, така че разчитайте на собствената си интуиция за ориентация
- Етъра – боза, целувки и ореховки. Много са вкусни.
- Велико Търново – питайте на входа на Царевец дали ще има шоу и ако да, от терасата на Катедралата „Рождество Пресветая Богородица гледката е прекрасна. Чува се и лека музика, ако е абсолютно тихо.
- Деветашка пещера – като стигнете официалната табела за пещерата, я подминавате и неколкостотин метра по-напред има малка отбивка вдясно, която води точно до входа на пещерата. Заради холивудската суперпродукцията е изграден мост и вече не е нужно да се катерите. Официалният път предполага 15тина минути слизане по стръмен участък и след това изкачване, което е доста уморително, особено в горещините.
- Крушунски водопади – паркирайте максимално близо до входа – паркингът е 2 лв. Вътре скарата е супер вкусна. Бъдете по чехли или джапанки и по възможност бански – ще поискате да влезете във водата или да застанете директно под водопадите. Кърпа също може да предвидите.
Автор: Светослава Диневска
